3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
Гр.София,06.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 535 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 98/24.02.2011г., постановено по в.гр.д.№ 123/11г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2124/10.12.2010г. по гр.д.№ 6913/10г. на Русенския районен съд за отхвърляне на иска за установяване на съществуването на задължение на А. С. С. за сумата от 14842.80 лв. – неустойка по договор за наем.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че размерът на уговорената в договора неустойка от 0.9% от месечния наем за всеки ден просрочие и липсата на краен срок, до който тя да бъде изплащана, води до неморално висок размер на неустойката, многократно надхвърлящ този на основното задължение. По тези съображения клаузата за неустойка е прогласена за нищожна поради противоречие с добрите нрави и искът е отхвърлен.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за “характера, правната природа и произтичащите от тях последици за неустойката, нейния размер, съпоставен с вредите от неизпълнението, обосноваващ евентуалния извод за нейната прекомерност или нищожност, както и функциите й”. Посочени са решения на ВКС, съдържащи произнасяне относно нищожност на клаузи за неустойка като противоречащи на добрите нрави.
По поставените от касатора въпроси е постановено ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСТК на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивния акт с разрешението на ВКС относно въпроса за нищожността на клаузата за неустойка при липса на краен срок, до който тя да бъде изплащана, имаща за последица начисляването й в неморално висок размер, многократно надхвърлящ този на основното задължение.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 296.86 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 98/24.02.2011г., постановено по в.гр.д.№ 123/11г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2124/10.12.2010г. по гр.д.№ 6913/10г. на Русенския районен съд за отхвърляне на иска за установяване на съществуването на задължение на А. С. С. за сумата от 14842.80 лв. – неустойка по договор за наем.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 296.86 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.