Т.д. 288/18 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София, 20.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06.03, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2187/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество „БУЛИНС“АД- гр. София е обжалвано решение № 1101 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 1322 /18 на Апелативен съд-София, 14 с-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение на СГС, по гр.д. № 13 961/16 , І-14 с-в, в обжалваната пред въззивния съд част, с която касаторът е осъден да заплати на ищеца Л. А. А. на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата , представляваща разликата над 200 лева до 7200 лева –обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 21.06.2016 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане.
Ответникът по жалбата Л. А. А. ЕГН: [ЕГН] чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на предявения иск е в размер на 30 000 лева, т.е.- над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 21.06.2016 г. на главен път Е-79 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие/ПТП/ в следствие на виновно поведение на водача на л.а. Фолксваген Голф с рег. [рег.номер на МПС] Д.. Ищцата е пътувала като пътник в насрещнодвижещия се лек автомобил Фолксваген Голф, рег. № 6908 ВК. Водачът на първия автомобил е нарушил правилата за движение като се движил в насрещната лента и при сблъсъка с втория, ищцата е получила контузия в долната част на гърба и таза и охлузване на предното лице на лявата подбедреница. , която в последствие се е инфектирала, което е установено от заключението на медицинската експертиза. След болничен преглед пострадалата се е възстановявала в амбулаторни условия за 25-30 дни. Вещото лице, изготвило приетата СМЕ е посочило възможност за бъдещи болки и дискомфорт, свързани с дегенеративни промени на гръбнака. Според същото, пострадалата вероятно е била без предпазен колан по време на инцидента.
С оглед тези конкретни травми, възстановителния период и евентуални бъдещи неблагоприятни последици за здравословното състояние на пострадалата, съдът е приел, съгласно чл.52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение за претърпените болки и страдания от пътния инцидент, до сумата от 7200 лева.
Не се е спорило, че лекият автомобил на виновния за ПТП водач е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество. На базата на констатациите в заключението на вещото лице по СМЕ, съдът е преценил, че при удара, пострадалата е била без предпазен колан , с оглед на което е счетено,че е налице съпричиняване на вредите на нейна страна при процесното ПТП в размер на 10 на сто , в следствие на което е редуцирал обезщетението до размер на 7200 лева.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи наличие на хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според определение на ВКС,Второ т.о.№ 97/02.02.2018 г., постановено по ч.т.д. № 221/18, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост . Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона/приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като такива, в случая, се навеждат оплаквания за неправилна преценка на конкретните фактори, от които съдът се ръководи при определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и подценен обем на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. По изложените съображения, същите не попадат в обсега на законовото понятие „очевидна неправилност“,визирана от законодателя като основание за допускане до касация.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация.
По отношение на разноските:
Не се представя списък на разноските от страна на ответника по КЖ,нито се установява направата на такива в настоящото производство.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1101 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 1322 /18 на Апелативен съд-София, 14 с-в .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.