О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 06.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№6301/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№86410/22.7.2013 г., подадена от адв. В. П. – процесуален представителна ищцата Е. С. К. от [населено място], против въззивно решение №3597/29.4.2013 г. по гр.д.№11779/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-В въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-77-247/28.12.2011 г. по гр.д.№60645/2011 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГК, 77 състав, с което е отхвърлен предявеният Е. С. К. от [населено място] против [фирма] – С., иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че искът не е доказан от ищцата – не е доказано неправомерно използване наличните данни на ищцата то служител на ответното дружество. Съдът е стигнал и до извод, че не е доказано настъпването на неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с деянието, а са налице само и единствено твърдения относно неимуществените вреди.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК. Сочи се, че съдът е нарушил два основни принципа на правораздаването: принципа за служебното начало, съгласно който той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, и принципа за установяване на истината, който задължава съда да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Във връзка с това се поставя въпрос относно стабилитета и обосноваността на постановеното решение, което почива на неправилно приета фактическа обстановка и неправилна интерпретация от съда на събраните доказателства.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – С., посредством процесуалния си представител – Г. П. – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният въпрос не кореспондира с решаващите изводи на въззивната инстанция по обжалваното решение. По естеството си той представлява касационно оплакване, което обаче следва да бъде разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Не представлява основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и бланкетното цитиране на принципи на гражданския процес. Поради това изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода от спора в касационното производство касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1275 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3597/29.4.2013 г. по гр.д.№11779/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-В въззивен състав, по касационна жалба, вх.№86410/22.7.2013 г., подадена от адв. В. П. – процесуален представителна ищцата Е. С. К. от [населено място], област Р..
ОСЪЖДА Е. С. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], област Р., [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], деловодни разноски в размер на 1275/хиляда двеста седемдесет и пет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: