О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 179
гр.София 30. 12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2500/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав, постановено на 24.03.2008 год. по в.гр.дело № 2172/2006 год., с което е обезсилено решението на Софийския районен съд, 39 състав от 06.04.2006 год. по гр.дело № 7501/2005 год. като недопустимо, а въззивното производство е прекратено.
Недоволни от решението са касаторите Е. Н. И., Л. К. А. , двамата граждани на Република Ф. и М. В. Е. гражданин на Република И. , представлявани от адвокат С от САК, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване, тъй като решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-представят съдебни решения.
Ответникът по касация Д. агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”(ДА”Д”), гр. С. чрез началник отдел „П” Е. И. Д. в отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение поради липса на процесуална легитимация на ДА”Д” да отговаря като процесуален субституент на държавата по предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС, както и че обжалваемия интерес по делото пред въззивния съд не е под 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Представените решения на Върховния касационен съд:
1. решение № 216 от 1997 год. на Петчленен състав касае приложението на чл.97 ГПК/отм./, чл.108 ЗС, чл.18, ал.1 ЗППДОП, чл.59 ЗЗД и чл.1-3 ЗВСОНИ;
2. решение № 122 от 17.03.2006 год. по гр.дело № 2436/2004 год. на ІV-А гражданско отделение се отнася до земеделска реституция и иск по чл.108 ЗС във връзка с чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, § 4а и § 4б ЗСПЗЗ;
3. решение № 1* от 06.08.2002 год. по гр.дело № 1362/2001 год. на ІV отделение е във връзка с приложението на чл.108 ЗС и чл.1 ЗВСОНИ.
Трите решения на Върховният касационен съд са неотносими към въпроса за процесуалната легитимация на ответната държавна агенция по иск на основание чл.108 ЗС. Същите съдебни актове евентуално биха обосновали други изводи, но срещу надлежния ответник по ревандикационен иск, посочен от ищците(касатори).
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, постановено на 24.03.2008 год. по в.гр.дело № 2172/2006 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: