ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
София, 11.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 2 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 8425/28. Х.2009г. на Р. А. Г. от София, приподписана от адвокат Л, срещу определението на Софийския апелативен съд от 07. Х.2009г. по ч.гр.д. № 2307/2009г.
Ответникът по частната жалба М. на ф. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното определение САС е оставил без разглеждане частната въззивна жалба на Р. Г. срещу разпореждането на СГС от 26.VІ.2009г. по гр.д. № 2405/2008г., с което му е указано внасянето на държавна такса. Съдът е приел, че определението не е от категорията на обжалваемите, посочени в чл.274 от ГПК, тъй като то нито прегражда развитието на производството, нито обжалването му е предвидено изрично.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат поставените от касатора въпроси в частната му въззивна жалба, а именно: след като определение по гр.д. № 206/2006г. се отнася и прилага към всяка следваща инстанция, не следва ли да се прилага и за седмата поредна такава; след като веднъж е внесена държавна такса за въззивно производство и няма произнесено решение, то за предстоящото /за трети път/ въззивно производство дължи ли се отново такса; с оглед принципът разноските да са за сметка на загубилата спора страна, следва ли да се изисква от касатора предварително внасяне на такса, а само в случай, ако окончателно загуби спора, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът трябва да е съществен, като решаването му по различен начин трябва да води до различен изход по спора по делото.
В разглеждания случай релевираните от касатора в изложението му въпроси са такива по същество – дължи ли се указаната от първоинстанционния съд държавна такса. По такъв въпрос, обаче, въззивният съд не се е произнесъл. Единственият разрешен от него въпрос – че атакувания с частната въззивна жалба съдебен акт е необжалваем, касаторът не навежда като основание за допускане на касационно обжалване. А касационния съд няма правомощие служебно да го извлича, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна.
При липса на основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, е невъзможно извършването на проверка за наличие и на твърдения допълнителен критерий за селекция на касационните жалби – дали този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ето защо касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, № 1* от 07. Х.2009г. по в.ч.гр.д. № 2307/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: