О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София 18.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 759 по описа за 2009г.на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от М. М. А. К. против въззивно определение № 908 от 29.06.2009г. по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 719 от 08.06.2009г., постановено по ч.гр.д. № 5111/2009г.на Софийски градски съд.
Подадената частна жалба не е приподписана от адвокат и не съдържа посочено основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК нито поставен въпрос за който да се преценя дали е постановен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
В случая се обжалва въззивно определение,с което е потвърдено определение,с което не е допуснато обезпечение по бъдещ иск,чрез налагане на „друга подходяща мярка” по смисъла на чл.397 ал.1 от ГПК,а именно – забрана за напускане на страната и отнемане на паспорта на ответника по бъдещия иск.
Определението за допускане на обезпечение на иск/ съответно-за отказ/ е от тези, които съгласно т.6 от ТР №1 от 17.07.2001г.на ВКС/,която не е обявена за загубила значението си/ подлежат на двуинстанционно разглеждане,като ВКС се произнася по жалби срещу тях само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Касае се за определение,което има привременен характер по отношение на приключване на исковото производство с решение и което не преклудира права на страната,тъй като за нея не съществува пречка отново да предяви същото искане.
Разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК,която урежда въпроса срещу кои определения на съда могат да бъдат подавани частни жалби, е идентична с разпоредбата на чл.213 от ГПК/отм./Съответно разпоредбата на чл.315 от ГПК/отм./, която урежда обжалваемостта на определението по обезпечение на иска- е идентична с тази на чл.396 от ГПК. Следователно- законодателят не е имал намерение да променя установения принцип,че определенията,за които изрично е посочено в закона,че подлежат на обжалване с частна жалба-определенията по чл.213 б.”б”от ГПК/отм./или по чл.274 ал.1 т.2 от действащия ГПК /каквото е настоящото/ се разглеждат от две инстанции. Новият ГПК раздели определенията,които подлежат на обжалване пред ВКС на две групи,в зависимост от това дали съдът действа като втора съдебна инстанция или се произнася като трета. За да се произнесе ВКС по определения по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,те трябва да са постановени от въззивния съд за първи път, а когато атакуваното определение е постановено от състав на ВКС,подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд. Настоящето определения не попада в хипотезите по чл.274 ал.3 от ГПК,за които е предвидено касационно обжалване, предпоставено от проверка за допустимост съобразно установените чл.280 от ГПК критерии,тъй като не е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и не е определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Мотивиран от изложеното,като намира подадената частна жалба за процесуално недопустима,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на М. М. А. К. против въззивно определение № 908 от 29.06.2009г. по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в 7-дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.