4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 20.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
разгледа докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3551/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Н. К. – чрез процесуалния му представител адв. Д. Л., срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.10.2014 г. по т. д. № 3922/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е прекратено производството по делото като недопустимо и е обявено за влязло в сила обжалваното с касационна жалба от К. Н. К. решение № 54 от 11.12.2012 г. по т. д. № 4548/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на закона. Навежда оплакване, че прекратявайки производството по делото след допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е оставил без проверка и адекватна санкция въззивното решение, чиято недопустимост е констатирал по-рано с определението си по чл.288 ГПК. Излага доводи, че при настъпила в хода на процеса недопустимост на въззивното решение, обусловена от отпадане на правния интерес от исковете по чл.647, т.2 и т.3 ТЗ и от въведената със ЗИДТЗ, обн. ДВ бр.20/2013 г., законодателна промяна на разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ заличаването на ответника [фирма] /н./ от търговския регистър не е основание да се откаже осъществяването на касационен контрол върху недопустимото и неправилно въззивно решение.
Ответникът по частната жалба Национална агенция за приходите – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по т. д. № 3922/2013 г. е образувано по касационна жалба на К. Н. К. срещу частта от въззивно решение № 54 от 11.12.2012 г. по в. гр. д. № 4548/2011 г. на Софийски апелативен съд, с която след отмяна на решение от 09.11.2011 г. по т. д. № 123/2011 г. на Софийски окръжен съд е уважен предявеният от Национална агенция за приходите против [фирма] /н./ и К. К. иск с правно основание чл.647, т.3 ТЗ като е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ сключеният между ответниците договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 27, том ІV, рег. № 12814, дело № 605/2008 г. на нотариус В. Връблянска.
С определение № 403 от 24.06.2014 г. по посоченото дело състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е допуснал касационно обжалване на въззивното решение поради вероятността решението да е процесуално недопустимо с оглед настъпилата в хода на делото и приложима към спора законодателна промяна на разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г., изискваща участие на синдика на [фирма] /н./ като съищец по предявения от кредитор на длъжника отменителен иск с правно основание чл.647, т.3 ТЗ.
За да постанови обжалваното определение за прекратяване на производството по делото, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, се е позовал на служебно констатираното обстоятелство, че с влязло в сила решение № 107 от 18.08.2014 г. по т. д. н. № 510/2009 г. на Софийски окръжен съд, вписано в търговския регистър на 11.09.2014 г., е прекратено производството по несъстоятелност на ответника [фирма] /н./ на основание чл.632, ал.4 ТЗ и същият е заличен от търговския регистър. Съдебният състав е приел, че с вписване на посоченото обстоятелство ответникът [фирма] /н./ е загубил правосубектността си и качеството си на юридическо лице и съгласно чл.26 ГПК е ненадлежна страна в процеса. Изложил е съображения, че правосубектността е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковия процес и че отпадането й по отношение на един от ответниците води до недопустимост на процеса и обуславя неговото прекратяване, в каквато насока е задължителната практика в решение № 124/20.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на ВКС, І т. о. В съобразителната част на определението е посочено, че макар заличеният търговец да не е единствен ответник по отменителния иск, производството по делото подлежи на прекратяване и по отношение на другия ответник – частният жалбоподател К. К., предвид присъщата на исковете по чл.647 ТЗ съвместна процесуална легитимация на страните по оспорваната като недействителна разпоредителна сделка.
Определението за прекратяване на делото е правилно.
В правната теория е изяснено, че правосубектността е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска от категорията на абсолютните, за която съдът е задължен да следи служебно във всеки етап от развитието на исковия процес. Надлежна процесуалноправна легитимация за участие като ищец или като ответник в исковия процес притежават само правосубектните лица, поради което първоначалната липса на правосубектност или последващото й изгубване в хода на процеса лишава лицето от правото на участие като страна в исковото производство. За търговските дружества правосубектността възниква с вписването им в търговския регистър, а заличаването от регистъра има за последица изгубване на правосубектността. От момента на заличаването търговското дружество престава да съществува като субект в правния мир и едновременно с това губи надлежната си процесуална легитимация да води искове и да отговаря като ответник по предявени срещу него искове. Предявеният от или срещу неправосубектно търговско дружество иск е недопустим и констатирайки недопустимостта, съдът следва да прекрати производството по делото, тъй като вследствие на нея той не разполага с правомощия да разгледа и да разреши по същество въведения с недопустимия иск правен спор. В посочения смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 124 от 26.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на ВКС, І т. о., която е възприета и в други актове на ВКС – напр. определение № 7/19.02.2009 г. по т. д. № 21/2009 г. на ВКС, І т. о., определение № 435/10.12.2008 г. по ч. т. д. № 211/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 394/19.06.2009 г. по ч. т. д. № 306/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. С формиране на тази практика е преодоляно становището в соченото от частния жалбоподател решение от 23.03.2007 г. по т. д. № 1017/2006 г. на ВКС, ІІ т. о., че висящият исков процес поддържа правосубектността на търговското дружество и поради това извършеното в хода на делото заличаване на дружеството от търговския регистър не е основание за прекратяване на производството по предявения от или срещу него иск.
Безспорно е по делото, че в хода на касационното производство по т. д. № 3922/2013 г. ответникът [фирма] /н./ е заличен от търговския регистър. Законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че като последица от заличаването този ответник е изгубил процесуалната си правосубектност и участието му като страна по иска с правно основание чл.647, т.3 ТЗ е недопустимо. В съдебната практика няма спор, че за исковете по чл.647 ТЗ е характерна съвместната процесуална легитимация на всички страни по сключената от длъжника разпоредителна сделка, с оглед на което недопустимостта на иска по отношение на един от ответниците обуславя недопустимост на иска и срещу другия ответник. Недопустимостта на иска вследствие отпадане на процесуалната правосубектност на единия от съвместно легитимираните ответници съставлява пречка за по-нататъшно развитие на исковия процес. Поради това дори въззивното решение да е недопустимо или неправилно, както твърди частният жалбоподател, настъпилата в хода на касационното производство недопустимост на иска препятства осъществяването на касационния контрол върху него. Прекратяването на производството по делото и влизането в сила на въззивното решение е закономерна последица от недопустимостта на предявения иск и не съставлява отказ от правосъдие, в каквато насока са доводите в частната жалба.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в открито съдебно заседание на 21.10.2014 г. по т. д. № 3922/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :