О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
Гр. София, 11.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч. т. дело № 3404/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба ЗК [фирма] [населено място] срещу определение № 417 от 07.10.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя без разглеждане молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за допълване и изменение на решение № 269 от 13.07.2015 г. по т. д. № 360/2015 г. по описа на П. в частта му за разноските
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С атакуваното в настоящото производство определение, Пловдивският апелативен съд е оставил без разглеждане молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК по съображения, че в конкретния случай не са касае за допълване на решението в частта за разноските, а за неговото изменение и при констатирана липса на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК в законоустановения срок, искането му се явява недопустимо.
Обжалваното определение е правилно.
С решение № 269 от 13.07.2015 г. по в. т. д. № 360/2015 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил решение № 75 от 30.07.2014 г. по т. д.№ 86/2013 г. на Х. в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на Д. А. Р. на осн. чл. 226 КЗ сумата от 10 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от станалото ПТП на 02.07.2012 г., причинено от Ж. А. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и е отменил последното в частта за разликата над 10 600 до 16 000 лв. и за разноските, като е отхвърлил иска за разликата над 10 600 до 16 000 лв. С въззивното решение е потвърден първоинстанционния акт в частта, с която се отхвърля иска за разликата над уважение размер от 16 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. и застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца направените разноски за две инстанции в размер на 1 010,66 лв., а Д. А. Р. е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски за две инстанции в размер на 308 лв. Видно от данните по делото, в хода на въззивното производство частният жалбоподател не е представил списък по чл. 80 ГПК в законоустановения срок.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. С въззивното решение П. е присъдил разноски в полза на страните, съобразно уважената част на предявените искове. С молбата по чл. 248 ГПК частният жалбоподател моли да бъде „изменено или допълнено” постановеното решение в частта за разноските. По своята същност молбата му представлява искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, а не за допълване на същото. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Въззивният съд се е съобразил с цитираното тълкувателно решение, с оглед на което изводът му, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално недопустима, е законосъобразен и правилен.
При тези фактически данни, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 417 от 07.10.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по възз. търг. дело № 360/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: