О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 18
София, 08.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември……………………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 684/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Н. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. А. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 348 от 01.03.2012 година по гр.д. N 7/2012 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3692 от 28.09.11 г. по гр.д. № 5943/10 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която В. Н. С. е осъден да заплати на „Диагностично-консултативен център V – П.”, Е., общо сумата 56927, 26 лева, представляваща имуществена вреда на дружеството, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането на задължението и разноските по делото – иск с правно основание чл.203, ал.2, вр. с чл.211 и чл.202 КТ. Развил е касационни основания за отмяна по чл.281, т. 2 и т. 3 ГПК – недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопризводствени правила.
Ответникът „Диагностично-консултативен център V – П.”, Е., [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. В. – П. от АК-П., с писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й. Претендира адвокатско възнаграждение за това производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
Към касационната жалба няма изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Доколкото в самата касационната жалба се съдържа информация в тази насока може да се приеме, че тя се основава на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Не е формулиран, обаче, материалноправен или процесуалноправен въпрос, в контекста на който да се разгледат посочените основания. Освен липсата на правни въпроси в касационната жалба няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването, а само текстово изписване на нормите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Не е посочено с какво решителните мотиви на въззивното решение противоречат на задължителни актове на ВКС, нито е направен разбор на такива актове и тяхната съотносимост към правните изводи на съда по конкретното дело. От позоваването на т.12 по тълк.д. № 1/17.07.2001 г. ОСГК не става ясно каква е връзката между приетото в тази част на тълкувателното решение с въпрос, поставен на разглеждане в производството по настоящото дело. Съдържат се доводи за недопустимост и неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, имащ значение за правилното приложение на закона, се отнася до разпоредбите на чл. 203, ал.2, във вр. с чл.211 КТ, вр. с чл.202 КТ, т.е. възпроизведена е правната квалификация на иска. При липсата на предпоставки за допускане на обжалването не може да се премине към обсъждане по съществото на правния спор.
Не се поддържа и обосновава и липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока, в какъвто смисъл са разясненията, дадени по приложението на т.1 и 3 на чл.280, ал.1 ГПК в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. При този изход на делото следва на ответника да се присъдят разноските за това производство, които са в размер на 1470 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 348 от 01.03.2012 година по гр.д. N 7/2012 година на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Н. С. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на „Диагностично-консултативен център V – П.”, Е., [населено място], адвокатско възнаграждение за това производство в размер на 1470 лева /хиляда четиристони и седемдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.