О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 09.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2677/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1395/20.4.2017 г., подадена от [фирма] – [населено място], област Б., против въззивно решение №1259/06.3.2017 г., допълнено с решение №3879/18.7.2017 г./ по чл.250 ГПК/ по гр.д.№868/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
С обжалваното решение, по жалби и от двете страни, въззивната инстанция е потвърдила решението на първата инстанция в частта, с която са уважени претенциите на ищците В. В. Т. и В. В. Т. по чл.200, ал.1 КТ до размер на по 20000 лева, и е уважил претенциите на двамата до пълните предявени размери/100000 лева/, за по още 80000 лева.
Въззивната инстанция е приела следното:
„По отношение на оплакването във въззивната жалба на ищците, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано възражението за проявена груба небрежност от страна на починалото лице – наследодател на ищците, настоящият съдебен състав намира, че оплакването е основателно, като счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел същото за доказано при условията на пълно и главно доказване. Налице е порок в обжалваното решение при оценката на доказателствата за това възражение.
Доказването, като съществена част от исковия процес, представлява съвкупност от процесуални действия, които чрез изчерпателно изброени доказателствени средства установяват твърдените факти, релевантни за разрешаване на спора. В гражданския процес формалната истина е тази, която следва от данните по делото, така както са представени от страните. В тази връзка при решаване на спора съдебният състав е обвързан от конкретните действия на страните за установяване на фактите, на които основават своите искания или възражения.
При носене на тежест за пълно и главно доказване на дадено обстоятелство, същото следва да бъде установено по категоричен начин от годни доказателства. Предпоставките по чл.201, ал.1 и ал.2 КТ следва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото съобразно принципите на непосредственост и равенство на страните.
В доклада по делото първоинстанционният съд законосъобразно е разпределил тежестта за подлежащите на доказване факти на всяка от страните. На ищците е указал, че следва да докажат, че са наследници по закон на починалото лице, наличие на трудово правоотношение между наследодателя им и ответното дружество, признаване на злополуката за трудова, както и причинените неимуществени вреди по вид, интензивност и продължителност, които са резултат от злополуката, с оглед определяне размера им по справедливост по чл.52 ЗЗД. На ответника е указал, във връзка с въведените възражения по чл.200, ал.1 и ал.2 КТ, че носи тежестта на доказване на възраженията за умишлено причиняване на увреждането, както и възражението за проявена груба небрежност.
Част от доказателствата по делото следва да бъдат ценени съгласно чл.178,ал.1 ГПК, а именно доказателствената сила на документите се определя според закона, който е бил в сила по времето и мястото, където са били съставени. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от КМЧП съдът преценява валидността на чуждестранните официални документи съобразно правото на държавата, в която те са били издадени. Приобщени са доказателства в заверен препис от Прокуратурата към съда Л. в Република Р. Р. процесуално право не се отличава по отношение на доказателствената сила на официалните документи. Според румънското процесуално право, официален е документът издаден от длъжностно лице, нотариус и лице, натоварено с публична власт, когато е съставен във формата при условия, установени със закон. Като е придаден такъв характер на всеки документ, издаден от публичен орган. Доказателствената стойност на официалния документ се отнася до автентичността, съдържанието, подписа и датата на документа. Според румънското законодателство официалният документ представлява годно доказателство за установените в него обстоятелства, като в процесуалният закон е уредена оборима презумпция за верността на отразеното в официалния документ (в който смисъл са чл.269 и чл.270 от Р. ГПК). В случая от страна на ищците не е заявено оспорване на валидността на представените официални документи и няма основания да се счита, че не са съобразени с правото на Република Р. , от чийто орган той е издаден. С оглед на което, настоящият съдебен състав счита, че същите са валидно издадени, съответно като официални документи се ползват с формална и материална доказателствена сила, с оглед чл.179, ал.1 ГПК.
Правилно БРС е приел, че приложеното постановление на прокурор от Прокуратурата към съда Л.., за прекратяване на наказателното производство, не обвързва съда с доказателствена сила относно посочените в мотивите на постановлението факти и изводи за механизма на ПТП и поведението на участниците в него. Същото се отнася и за част от другите документи, издавани по повод на наказателното производство в хода на н.д. №1550/2014г., а именно: доклад с предложение за прекратяване от 10.11.2014г. на общинска полиция Л., пътна полиция; постановление от 22.09.2014г. за продължаване на наказателно разследване; постановление за започване на наказателно разследване от 23.08.2014г.; протокол за служебно сезиране от 23.08.2014г.; постановление за разпореждане на наказателно разследване на място от 23.08.2014г.
Свидетелските показания, дадени в хода на наказателното производство по н.д. № 1550/2014г. по описа на Прокуратурата към съда в Л., Р., не могат да бъдат ценени и обсъждани по отношение на настоящото гражданско производство. Редът за събиране на гласни доказателства е друг.
Неправилно обаче БРС приема за доказано при условията на пълно и главно доказване възражението за наличие на груба небрежност по чл.201, ал.2 КТ от механизма за настъпилото ПТП, който се доказвал от протокола за разследване на място. Последният е относим и допустим, при преценката на доказателствата по делото, представлява официален свидетелстващ документ, притежава формална и материална доказателствена стойност, обвързваща съда, но по отношение на фактите и обстоятелствата, които са били установени от длъжностните лица.
В протокола е отразено, че на 23.08.2014г., след разпореждане за извършване на разследване от 12.20ч., комисията в състав: Главен полицейски комисар Р. М., директор на Пътна полиция Л., инсп.пр. Р. Ф., АСП К. Г., А. Д. С. и Ап.М. Ч. – техник криминалист, всички от Областен полицейски инспекторат Т., е посетила мястото на произшествието и е констатирала следното: Пътното произшествие било настъпило на Д., Околовръстен път, [община], км497 +800м., с движение в двете посоки, настилката на пътното платно е асфалт, ширина 6.80м., като всяка лента на движение е с ширина 3.40м., с нанесена надлъжна маркировка – обикновена непрекъсната линия, разделяща лентите за движение. Пътното платно е било без наклон, настилката е била суха, при дневна светлина, силно слънце. В зоната на произшествието нямало пътни знаци, качеството на маркировката било добро, без денивелация на пътното платно. Констатирано е, че в произшествието са участвали три превозни средства: т.а. М., рег. № ВН ** Н., т.а. М., рег. [рег.номер на МПС] , теглещ полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] , и автотеглич Р., рег. № T. CE **. В протокола са възпроизведени обяснения на водачите на т.а. М., рег. № ВН ** НЕО и автотеглич Р., рег. № T. CE 95 (които не могат да бъдат ценени в настоящото производство). В протоколът е отразено, че след извършени измервания са констатирани местоположенията на участниците в ПТП, като т.а. М., рег. № ВН ** НЕО, се е намирал на пътното платно, а именно: на двете ленти за движение, с теглеща глава в канала и зелена площ към лентата за движение към Т.а, перпендикулярно на осевата линия; т.а. М., рег. [рег.номер на МПС] , се е намирал на пътното платно, на двете ленти за движение с теглеща глава в отводнителния канал и лентата за движение към Т., косо спрямо осевата линия; А. Р., рег. № T. CE ** се е намирал извън пътното платно, на зелената площ към лентата за движение към К., успоредно на осевата лента, обърнат на дясната си страна, с теглеща глава сочеща К.. В протокола е отразено, че на мястото на настъпване на местопроизшествието са открити и отбелязани спирачни следи. В протокола изрично е отразено, че е открит очевидец на местопроизшествието, като е посочен и телефонният му номер. Отразено е, че на мястото били извършени съдебни снимки, регистрирани на магнитен носител, видео запис и било направено скица.
Следователно, протоколът притежава материална доказателствена сила по отношение на обстоятелствата за местоположението на автомобилите към момента на констатирането им от длъжностните лица, условията на пътната настилка, както и други обстоятелства относно механизма на ПТП, които са установили при огледа на местопроизшествието, а именно наличието на спирачни следи. По отношение на последното обстоятелство, изрично в протокола е отразено, че спирачни следи има по лентата за движение към К., започваща от задното ляво колело на полуремарке с рег. № ВН ** НЕО, както и други две спирачни следи в лентата за движение към К., като първата започва под третото колело на полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] (което било теглено от М., рег. №**** КК, чийто водач е починалото лице). Фактът на наличие на именно тези спирачни следи говори, че водачът на управлявания автомобил (наследодател на ищците) е положил поне лека грижа за предотвратяване на процесното ПТП.
По принцип грубата небрежност е вид небрежност като форма на вина. Същността на небрежността се определя като неполагане на дължимата грижа, т.е. разминаване между дължимо и извършено. Небрежно действа този, който не полага изискваната, с оглед на неговата дейност, грижа.Небрежността и грубата небрежност като форми на вина в гражданското право се различават по съдържанието на дължимото поведение. При груба небрежност действа този, който също както при небрежността не полага изискваната, с оглед неговата дейност, грижа, но той не полага по-малка грижа, тази, която и най-небрежните била положили в подобна обстановка. Налице е много по-интензивна степен на неполагане на грижа за недопускане на противоправен резултат. В тази връзка и грубата небрежност при настъпила трудова злополука е налице, когато пострадалото лице не е положило грижа, която и най-небрежният би положил в съответната ситуация. В случая, с оглед на изложеното в предходния параграф, настоящият съдебен състав прие, че поведението на наследодателя на ищците не покрива характеристиката на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ.
От констатираното местоположение на участниците в ПТП може да се установи, че МПС на наследодателя на ищците е навлязло в насрещното платно, но без да остават установени причините за същото (т.е. дали безпричинно е навлязъл в насрещното платно или за да избегне препятствие, съответно поради техническа неизправност и т.н., но годни доказателства за причините в настоящото производство няма ангажирани).
Не бива да бъде игнориран фактът, че при навлизането в насрещното платно, за да избегне ударът първият товарен автомобил е завил рязко (за което свидетелства преобръщането му извън пътното платно), а вторият въобще не е имал възможност да отреагира (което се установява от липсата на спирачни следи), което съпоставено с участъка на ПТП (околовръстен път) дава индиция, че навлизането в насрещното движение на управлявания от пострадалото лице товарен автомобил е станало изненадващо и въпреки това има спирачни следи от автомобила на починалото лице.
С оглед на горното, настоящата съдебна инстанция прие, че неправилно първоинстанционният съд е приел възражението по чл.201, ал.2 КТ за доказано.
В допълнение, с оглед оттегленото искане за допускане на САТЕ, не е налице процесуално нарушение от първата инстанция, което да е попречило на събиране на доказателствено средство за изясняване на механизма на ПТП, съответно въззивната жалба на ответника и становището на ответника по повод на въззивната жалба на ищците не съдържа оплакване за процесуално нарушение при събиране на доказателства. Тъй като чл.201, ал.2 не е императивна норма, въззивният съд счита, че не е имал и задължение за служебно назначаване на експертиза (с оглед т.3 на ТР 1/2013г. на ОСГТК). Допълнително, дори да бе назначена служебно експертиза, същата би работила само въз основа на годни доказателства (които в случая би било обсъждания по-горе протокол за оглед на местопроизшествие, но не и обясненията и показанията на другите участници в движението) и имала значение относно механизма на ПТП, но не и по отношение на други обстоятелства, довели до самото ПТП (дали безпричинно е навлязъл в насрещното платно или за да избегне препятствие, съответно поради техническа неизправност и т.н.), което е могло да бъде установено с други годни доказателства, които не са били ангажирани.
По отношение на оплакването във въззивната жалба на ответника, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на ответника за установените факти за употреба на алкохол, настоящият съдебен състав намира следното:
Наличието на 0.20 (нула цяло и двадесет) гр. алкохол в кръвта, настоящият съдебен състав приема за установено въз основа на писменото доказателство – изследване за токсикологичен анализ – алкохолемия на трупове № 298/С/26.08.2014г. Същото обаче е само индиция, че водачът е употребил алкохол, защото процентното съдържание на алкохол е в ниска степен. Не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че същото се дължи на консумация на алкохол, а хипотетично е възможно да е в резултат на приемани медикаменти. Допълнително, дори да се приеме, че е в резултат на консумация на алкохол, формално същото се квалифицира като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, но не покрива характеристиката на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ.
По отношение на оплакването във въззивната жалба на ответника, че първоинстанционният съд необосновано и неправилно е възприел сумата от 100 000лв. като справедлив размер на парично обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, както и че били неправилни изводите на БРС за отражението на смъртта върху ищците.
Настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Фактите по делото говорят за наличие на силна привързаност от страна на родителите към сина си. В този смисъл правилно и мотивирано първоинстанционният съд е определил справедливо обезщетение в посочения размер. Правилно са отчетени обстоятелствата, които имат значение при определяне на справедливо обезщетение, а именно обстоятелствата, при които е настъпила злополуката (ПТП в чужда държавата, вследствие на което товарният автомобил се е възпламенил и водачът е бил овъглен, което е наложило инхумация на трупа); възрастта на работника, стресът причинен на близките от внезапната и неочаквана смърт на първородното дете, с което са били в близки отношения. В тази връзка БРС е направил обстоен и мотивиран анализ на всички обстоятелствата по делото. Първоинстанционният съд правилно, оценявайки показанията на свидетелите по делото по реда на чл.172 ГПК, е кредитирал показанията на св. П. и Т., които освен, че взаимно се подкрепят, се подкрепят от назначената и изслушана по делото СПЕ, така и от нормалната житейска логика. В тази връзка и правилно не са кредитирани показанията на св.С..
С оглед на което, солидаризирайки се с изводите по отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди на първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение в размер на по 100 000лв. е правилно определен.
По отношение на оплакването във въззивната жалба на ищците, че не било отчетено доказателственото значение на Протокол № 26/10.11.2014г., настоящият съдебен състав намира оплакването за неоснователно, а и неотносимо към предмета на делото. Оплакването е мотивирано в насока, че въпреки наличието на констатирани нарушения при осъществяване на трудовата дейност (връчване на длъжностна характеристика; неотчитане в индивидуален дневник по образец за всеки служител) съдът не ги е взел предвид, при определяне на отговорността на работодателя. Конкретните констатирани нарушения нямат нито пряка, нито косвена връзка с трудовата злополука, което може по някакъв начин да рефлектира при определяне на размера на отговорността на работодателя при условията на чл.201, ал.2 КТ.
Доводите на процесуалния представител на ответника, че в резултат на процесното ПТП и установената концентрация на алкохол в кръвта на водача, ответникът понесъл значителни материални щети, са неотносими към характера на настоящото дело.“
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1.Въпросът за доказателствената стойност на приет по делото Протокол за разследване на ПТП относно преценката за „проявена груба небрежност от страна на пострадалия“,
2. Въпросът, касаещ съдебната преценка за наличие на „проявена груба небрежност от страна пострадалия“, и
3 .Въпросът за определяне на справедливо обезщетение с оглед наличието на „проявена груба небрежност от страна на пострадалия“.
Като основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 КТ и се представя практика по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба В. В. Т. и В. В. Т., посредством процесуалния си представител – адв. С. С., са депозирали отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговорът на ответниците по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Изложението не отговаря на приетото с т.1, от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
И трите поставени въпроса с оглед изказа вложен тях, по естеството си представляват формулировка с бланкетен характер, което не съответства на приетото т.1, изречение второ от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. по описа на ВКС ОСГТК, изискващо касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.
Формулировки, изказани по начина „въпросът за…“, въпросът касаещ…“ и др. подобни сочат на бланкетност, която не е в съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение.
Поради това обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1259/06.3.2017 г., допълнено с решение №3879/18.7.2017 г./ по чл.250 ГПК/ по гр.д.№868/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: