3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 12.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело № 719/2011 г. и за да се произнесе , взе предвид следното
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат П. Т. от АК – София срещу определения на Софийски градски съд от 13.09.2011 г. и 03.11.2011г по гр.д.№ 8732/ 2011 г., с което е оставено без уважение искането на адв.Т. за определяне на възнаграждение за осъществяваното в процеса представителство на въззиваемата страна ,предвид назначаването му съгласно чл.47 ал.6 от ГПК за особен представител на ответницата по делото М. С. С. с определения на Софийски районенен съд от 19.02.2010г и 28.04.2010г ,при определени от този съд 150 лева разноски за сметка на ищеца [фирма]
В частната жалба се поддържа, че постановеното определение за отказ да се определени възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция ,е неправилно , тъй като не държи сметка за естеството на извършеното представителство. Счита, че въпросът за дължимата вноска като възнаграждение за всяка инстанция е решен в практиката на ВКС съгл. определение № 656 от 23.11.2010г по ч гр.д. № 342/2010г ІV г.о , на което обжалваното противоречи.Размерът на възнаграждението за въззивната инстанция според жалбоподателя следва да е също в размер на 150 лева .
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима, разгледана по същество същата се явява основателна.
Делото е образувано по иск на [фирма] за установяване на вземане в размер на 6828,89лв главница и лихви в размер на 2798,37 лв на основание чл. 415 от ГПК , отхвърлен изцяло с решение №І-41-7 от 01.03.2011г на Софийски районен съд. Ответницата М. С. С. е била представлявана от адв. П. Т. , назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, при определени на първа инстанция и внесени от ищеца 150 лева възнаграждение. Същите въззивният съд е приел за достатъчни , макар въззивната жалба на [фирма] да е била частично основателна . Първоинстанционното решение е потвърдено в една част , като в производството по делото назначеният представител е взел участие и се е явил в съдебно заседание, за да оспори жалбата . На втора инстанция делото е приключило окончателно с решение, по силата на което е установено вземане за главница от 5084,20 лв и мораторни лихви в размер на 869,20 лв. До пълните предявени размери искът е отхвърлен. Съобразно уважената част от иска , на ответницата са възложени и разноски.
Макар частният жалбоподател неправилно да счита , че възнаграждението му за представителство следва да се определя от съда и внася от ищеца безусловно за всяка инстанция , при гореизложените обстоятелства Софийски градски съд неправилно е отхвърлил искането на адв.Т. на определяне на възнаграждение за явяване на особения представител пред въззивния съд . Представителството по чл.47 ал.6 от ГПК не се заплаща от държавата по реда на Закона за правната помощ. В първоинстанционното производство представителството на ответника е за сметка на ищеца като инициатор на процеса и заинтересована от развитието му страна .В следващите инстанции разноските по представляването на ответника от особен представител се определят според това, кой е инициирал производството пред съответната инстанция и какъв е изхода от него. В този смисъл е и разрешението, дадено в трайната практика на ВКС в опр.№120/2012 по ч гр.д№65/2012 ІV г.о , опр. №4 от 06.01.2012 по гр.д №429/2011 ІV г.о,включително и цитираното от жалбоподателя определение№656 от.2010г по ч. гр.д№342/2010г на ІV г.о ,в което изтъкнатата условност не е коментирана , но е съобразена .Възнаграждението на особения представител според закона е „на разноски на ищеца”, но при обжалване ще важат общите правила на чл.78 и сл. от ГПК, свързани с определяне на разноските. Ако производството е било образувано единствено по сезиране на особения представител и като краен резултат жалбата му е отхвърлена , няма правно основание съдът да задължи ищеца да внася още разноски . В случая обаче ищецът е подал въззивна жалба, която в една част не е уважена . Поради това в негова , на ищеца тежест , е посрещането на разходите по представляването на ответника . Предвид осъщественото представителство във въззивното производство , включващо и явяване в съдебно заседание и обема на осъществената защита , на адв.Т. следва да се определи и присъди възнаграждение от 100 лева.
По изложените съображения частната Върховният касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Отменява определения от 13.09.2011 г. и 03.11.2011г по гр.д.№ 8732/ 2011 г на Софийски градски съд, с кои то е оставено без уважение искането на адвокат П. Т. Т. от АК – София , назначен особен представител на ответницата по делото М. С. С., за изменение на размера на възнаграждението на особения представител , подлежащо на внасяне от ищеца по делото и вместо това постановява :
Определя възнаграждение на адвокат П. Т. Т. от САК , с адрес [населено място] , [улица] ет. за особено процесуално представителство на М. С. С. във въззивно производство по гр.д.№ 8732/ 2011 г. на СГС в размер на 100 (сто ) лева , като осъжда [фирма] да ги заплати .
Определението не подлежи на обжалване
Председател :
Членове 1.
2.