О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 180
София, 18.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари…………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 6454/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
А. п. – П. е подала касационна жалба срещу решение № 433 от 09.07.2014 година по гр.д. № 480/2014 година на апелативен съд – Пловдив в частта, с която обезщетението за неимуществени вреди е определено на 7 000 лева по иск, квалифициран с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът М. В. А. от [населено място] оспорва касационната жалба по съображения за липса на основание за допускане на обжалването, както и по съществото на правния спор.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Изложението за допускане на касационно обжалване трябва да се отнесе към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в него се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.2 от П № 4/68 г. на ПлВС и т.3 и т.11 от ТР №3/2004 г. ОСГК, както и на практика по р. № 539 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 1747/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС; р. № 37 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 5367/2007 г. на І г.о. ВКС; р.№ 29 от 05.03.2012 г. по гр.д. № 170/2011 г. на ІІІ г.о. и др.
Жалбоподателят не е формулирал въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението е посочено, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, „че твърдените неимуществени вреди са с интензитет, надвишаващ обичайните последици търпени, като последица от незаконното обвинение, както и че иска е недоказан”. Касаторът счита, че в случая то е силно завишено и поради това несправедливо високо.
Въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление от общ характер, за което впоследствие е оправдан – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 7 000 лева, което е отхвърлено за разликата до предявения размер от 26 000 лева. Съдът е изложил подробни съображения и е преценил всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като липсва както основно, така и допълнително основание за това.
Съдът не присъжда разноски за това производство поради липса на данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 433 от 09.07.2014 година по гр.д. № 480/2014 година на апелативен съд – Пловдив в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.