О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
С., 02.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 697 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба на Е.ОН България Мрежи, АД, В. против определение № 4525/07.10.2011 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д. № 644/2011 г. по реда на чл. 248 ГПК.
Насрещната страна не е изразила становище.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на разглеждане от Върховен касационен съд съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
Ц. Д. Д. предявила против Е.ОН България Мрежи, АД, В. иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди /болки и страдания/ от смъртта на С. Н. С., резултат от трудова злополука.
Първата инстанция е уважила претенцията в размер на 7 500 лв., като е осъдила ищцата да заплати на ответника и съдебноделоводни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 2862,88 лв.
Въззивният съд с решение № 705/05.07.2011 г. по гр.д. № 644/2011 г. е отменил първостепенния съдебен акт в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 7 500 лв. до 15 000 лв.
С молба от 30.08.2011 г. работодателят – ответник е поискал от въззивния съд да измени решението си в частта за разноските, като му присъди такива съразмерно отхвърлената част от въззивната жалба, съответно от иска.
С определение № 4525/07.10.2011 г. съставът на Варненския окръжен е отхвърлил молбата. Аргументите са, че страната на удостоверява извършване на съдебноделоводни разноски във въззивна инстанция. Представена била фактура за заплатена сума от 2202 лв. адвокатско възнаграждение за представителство във въззивна инстанция на акционерното дружество, но според договора за правна помощ е уговорено адвокатско възнаграждение от 2 904 лв. за първа инстанция. Договорено е възнаграждение в размер на ? от тази сума за втора инстанция, а от съдържанието на споразумението се установявало, че тази сума включва разноски за път, хотел и др. Съставът на Варненския окръжен съд е приел, че не може да се установи каква част от разноските за извън договореното адвокатско възнаграждение и поради това е оставил без уважение молбата по чл. 78, ал. 1 ГПК.
Законът е неточно приложен, но крайният резултат е само частично неправилен.
Уговореното от страната и представляващия й адвокат възнаграждение може да бъде променяно; важно за съда, когато се произнася по чл. 78 ГПК е каква сума е била действително платена, като е възможно тя да е и по-ниска от уговореното.
Без значение за съда е и начина, по който страните са определили формирането на платения адвокатски хонорар. В случая е представен платежен документ, удостоверяващ плащане на сумата от 2202 лв. като адвокатско възнаграждение.
Съображенията на съда да отхвърли изцяло претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК поради това, че не може да определи размера на полагаемата се според него сума, са в нарушение на чл. 162 ГПК. Съдът, когато приеме, че претенцията е основателна /изцяло или отчасти/, но няма достатъчно данни за размера й, я определя по своя преценка или с помощта на експертиза, тогава, когато затруднението е поради липсата на специални знания /чл. 195, ал. 1 ГПК/.
В заключение, следва да се приеме, че Е.ОН България Мрежи, АД, В. е заплатило адвокатски хонорар във въззивно производство в размер на 2202 лв. и има право на разноски съобразно отхвърлената част от претенцията.
Съставът на Върховния касационен съд установи, че въззивното производство е образувано по жалби, подадени и от двете страни против първоинстанционното решение. Акционерното дружество, следователно е платило адвокатски хонорар за процесуално представителство, както по жалбата на Ц. Д., така и за изготвянето на жалба и за защита по нея.
В представения платежен документ не е направено разграничение.
При липсата на други данни, и по правилата на чл. 162 ГПК изхождайки от обема на работата по двете жалби като критерий за уговореното възнаграждение, настоящият състав приема, че 1/4 от платения адвокатски хонорар е за процесуално представителство по въззивната жалба на ищцата Ц. Д.. Видно от материалите по делото – няма изготвен отговор по нейната жалба, която е и само по въпроса относно справедливия размер на обезщетението. Доводи и съображения на работодателя Е.ОН България Мрежи, АД, В. по този правен проблем не са правени и по-късно в хода на съдебното производство, включително при устните прения. Единственото становище на търговеца е изразено в открито съдебно заседание и то е, че оспорва насрещната жалба. Процесуалният представител се е позовал на отговор, но такъв по делото няма, нито е докладван от съда.
Във въззивната жалба на работодателя Е.ОН България Мрежи, АД, В. въпросът за размера на обезщетението по чл. 200 КТ също не е поставян. Оплакванията са други – за недопустимост на исковото производство, както и за неоснователност на иска по съображения, свързани с качеството на ищеца.
При това положение, от разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 550,50 лв., сторени по жалбата на Ц. Д., тя дължи на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на работодателя Е.ОН България Мрежи, АД, В. сумата от 467,93 лв.
В заключение, обжалваното определение следва да се измени в указания смисъл.
МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 4525/07.10.2011 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д. № 644/2011 г. по реда на чл. 248 ГПК в частта, с която е отказал да измени решението си от 07.10.2011 г. и присъди в полза на Е.ОН България Мрежи, АД, В. съдебноделоводни разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК до размера на 467,93 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Ц. Д. Д. от [населено място], [улица], блок „Б.”, вх. В, ет. 8 да заплати на Е.ОН България Мрежи, АД, ЕИК[ЕИК], представлявано заедно от М. М. и А. Т., седалище и адрес на управление В., „В. Т.”, кула „ [улица] сумата в размер на 467,93 – съдебно деловодни разноски, сторени в производството пред въззивна инстанции по въззивната жалба на Ц. Д. Д., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
Препис да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: