О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№180
гр.София, 20.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 60/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Р. К. и М. Р. К. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 4262 от 23.12.2011 год. срещу въззивното решение № 293 от 18.07.2011 год. по в.гр.дело № 209/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5929 от 29.11.2010 год. по гр.дело № 134/2010 год. на Разложкия районен съд. С първоинстанционното решение е била допусната съдебна делба между У. Р. Л., В. Р. Ш., М. Р. К. и М. Р. К. при равни квоти – по * идеална част за всеки от съделителите на следните земеделски земи в землището на [населено място], м.”К. к.”, а именно: 1/ нива от * дка, девета категория, .”К. к.”, имот № *; 2/ ливада от * дка, девета категория, м.”К. к.”, имот *; 3. ливада от * дка, девета категория, м.”К. к.”, имот *; 4/ливада от * дка, имот *; 5/ ливада от * дка, имот *; 6/ нива от * дка, имот *; 7/ нива от * дка, имот *; 8/ нива от * дка, имот *; 9/ливада от * дка, имот *; 10/ливада от * дка, имот *; 11/ нива от * дка, имот *; 12/ливада от * дка, имот *; 13/нива от * дка, имот *; 14/нива от * дка, имот *; 15/ ливада от * дка, имот *; 16/ нива от * дка, имот *; 17/ливада от * дка, имот *; 18/ гора в земеделски земи с площ * дка, имот *; 19/ ливада от * дка, имот *; 20/ ливада от * дка, имот *; 21/ливада от * дка, имот *; 22/ливада от * дка, имот * и 23/нива от * дка, имот *.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска за делба с изключение на: нива от * дка, имот *, нива от * дка, имот * и ливада от * дка, имот *, за които да бъде допусната делба.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 508 от 29.07.2003 год. по гр.дело № 740/2002 год., І г.о., решение № 216 от 05.04.2002 год. по гр.дело № 657/2001 год., І г.о., решение № 1222 от 03.11.2008 год. по гр.дело № 3941/2007 год., ІV г.о. и решение № 223 от 05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год., І г.о. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че касаторите са променили намерението си да владеят само своите части и са завладяли частите на другите двама наследници, което обективирали със заграждане на имотите, извършване на подобрения и изявления, че имотите са само на двамата братя. Твърди се, че едва през 2009 год. ищците поискали заснемане на имотите и дял от тях, на което ответниците /сега касатори/ се противопоставили категорично, като отказвали да им предоставят достъп до имотите, както и дял от тях. Поддържа се, че ищците не са предприели на действия, водещи до прекъсване на владението или отстраняване фактическата власт на владелеца.
Ответниците по касация У. Р. Л. и В. Р. Ш. са на становище, че липсва изложение на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че ответниците/сега касатори/ не са успяли със свидетелските показания дори да индивидуализират по площ и съседи кои конкретно процесни имоти владеят или ползват, а липсват и показания във връзка с владението за всеки един от имотите. Предвид на това, не можело да се направи извод, че който и да е от ответниците/касатори/ е станал собственик на процесните имоти въз основа на твърдяния от тях оригинерен придобивен способ – давностно владение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВК или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
С касационната жалба и с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са формулирали материалноправен или процесуален въпрос, който според тях да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представените от тях решения на тричленни състави на гражданската колегия. Твърденията в изложението по своята същност представляват оплаквания срещу правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тези оплаквания обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, всяка една касационна жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК ще бъде разгледана по реда на чл.290 ГПК, което би обезмислило въведеното с нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК ограничение на достъпа до касационно обжалване.
На следващо място, жалбоподателите не сочат в какво конкретно се състои твърдяното от тях противоречие на въззивното решение с представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на Върховния касационен съд. Решение № 223 от 05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год. на І г.о. е изцяло в духа на постоянната практика на ВКС, че когато имотът е съсобствен по пътя на наследяването, сънаследникът владее своята част, придобита по наследство, а по отношение частите на останалите сънаследници упражнява фактическа власт като държател. Посочено е, че в този случай презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение и намерението да се свои целия имот, както и противопоставянето на останалите сънаследници следва да бъде установено категорично, за да се приеме, че се е осъществил фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС. В казуса, предмет на решението на ВКС, І г.о. е прието, че не е установено подобно противопоставяне на намерение от страна на един сънаследник да владее имота само за себе си, нито е установено той да е отблъснал претенциите на останалите сънаследници, които посещавали имота, стремяли се да си осигурят достъп до него, декларирали своите идеални части и заплащали дължимите данъци за тях.
В решение № 216 от 05.04.2002 год. по гр.дело № 657/2001 год. І г.о. отново се подчертава, че за да се превърне едно владение в самостоятелно, сънаследникът трябва да отблъсне владението на другите наследници, като владее за себе си и против тяхната воля, а не е достатъчно само неопределено да манифестира самостоятелността на владението.
Същото е разрешението, което дава решение № 508 от 29.07.2003 год. по гр.дело № 740/2002 год. І г.о., в който случай е прието, че претендиращият придобиване по давност сънаследник не е доказал дори упражняване на фактическа власт за периода от смъртта на наследодателя до предявяването на исковата молба, доколкото през същия период в имота е живяла и неговата майка, която като съсобственик също е владяла от името и за сметка на всички останали.
За неоснователно е намерено и възражението за придобиване по давност, предмет на решение № 1222 от 03.11.2008 год. по гр.дело № 3941/2007 год. ІV г.о. Прието е, че не са установени признаците на владението – да е несъмнително/осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя/ и явно, т.е. намерението да свои вещта да е противопоставено на собствениците така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, а и да е достигнало до собствениците.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293 от 18.07.2011 год. по в.гр.дело № 209/2011 год. на Благоевградския окръжен съд по жалба вх.№ 4262 от 23.12.2011 год. на М. Р. К. и М. Р. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/