2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 21.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 1837 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба (неточно наименована „частна касационна жалба”) на А. А. С. и К. П. З. срещу определение № 457/21.12.2012 г., постановено по гр. дело № 904/2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение (ВКС, ІІ-ро гр. отд.). С него е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателите срещу въззивно решение № 123/31.07.2012 г. по в. гр. дело № 1082/2011 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС) и е прекратено касационното производство по същото гр. дело № 904/2012 г. на ВКС, ІІ-ро гр. отд.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че е неправилен изводът на съда, че обжалваемият интерес по делото е под 5 000 лв., т.е. че процесните 15 кв.м. земя в централната градска част на [населено място] са на стойност 588 лв., тъй като този извод е направен въз основа на удостоверение за данъчна оценка № Д-00-4638/01.12.2010 г. Излагат се подробни съображения, че тази данъчна оценка не се отнася за процесните 15 кв.м., тъй като те не са включени в документите за собственост на страните, поради което следвало да се вземе предвид пазарната цена. В частната жалба се излагат и подробни съображения по съществото на материалноправния спор по делото, сочат се и касационни основания и основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Ответниците по частната жалба – ищците по делото К. А. Б.-Д. и Х. А. Б. в отговора си излагат становище и съображения за неоснователност на частната жалба; претендират и присъждане на разноските, направени за настоящото частно производство. Останалите ответници (наред с жалбоподателите) по предявения по делото иск Х. М. С. и Т. Т. С. не са ответници по частната жалба и нямат право на отговор на същата, поради което подадените такива от тях не следва да се вземат предвид.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С въззивното решение № 123/31.07.2012 г. по в. гр. дело № 1082/2011 г. на БОС е потвърдено решение № 6046/03.08.2011 г. по гр. дело № 4031/2010 г. на Благоевградския районен съд (БРС), с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя А. А. С., Х. М. С. и жалбоподателя К. П. З., че наследодателката на ищците В. Л. Б. към 1976 г. (момента на одобряване на кадастралния план със заповед № 2199/10.05.1976 г.) е била собственик на основание наследство, отказ от наследство, респ. двамата ищци (и ответници по частната жалба) Х. А. Б. и К. А. Б.-Д. към 10.05.2006 г., когато е одобрена кадастралната карта на [населено място] със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК-гр. София, на основание сделка-дарение и наследство, са собственици на процесните 15 кв.м., която площ неправилно е заснета като принадлежаща към имот с идент. № 04279.612.169 поради допусната грешка в кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 2199/10.05.1976 г., която грешка е допусната и в кадастралната карта и регистър към нея, одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., касаеща имотната граница между имот с идент. № 04279.612.170 и имот с идент. № 04279.612.169, представляваща права линия между две точки-ъгъла на триетажната жилищна сграда (изградена в имот с идент. № 04279.612.169), собственост на ответниците и ъгъла на стрехата на старата жилищна сграда (изградена в имот с идент. № 04279.612.170) и продължаваща до дъното на двата съседни имота в североизточната част на имот № 04279.612.170 или северозападната част на имот с идент. № 04279.612.169, като е прието, че вярната граница в тази част на собствения поземлен имот с имота на ищците е тази по одобрения кадастрален план със заповед № 4244/30.07.1955 г. В исковата молба и в поправената искова молба (лист 29 от първоинстанционното дело), ищците, съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ГПК, са посочили цена на така предявения иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в размер 588 лв. и във връзка с това са представили удостоверение за данъчна оценка № Д-00-4638/01.12.2010 г. (лист 20 от първоинстанционното дело). Въпрос за така посочената от ищците цена на иска в размер 588 лв., не е повдиган по делото, нито от ответниците по иска (включително двамата жалбоподатели), нито служебно от съда – по реда на чл. 70, ал. 1, изр. 2 и 3 от ГПК, и в срока, посочен там – до приключването на първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстнция. Поради това, посочената от ищците цена на иска в размер 588 лв., остава неизменна за цялото производство по делото (в този смисъл е и тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към него), предвид което и релевираните за първи път едва в разглежданата частна жалба (а не в срока по чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ГПК) доводи, че процесният имот с площ от 15 кв.м. нямал данъчна оценка и че цената на предявения иск следвало да се определи по пазарната цена, са несвоевременно направени и неоснователни. Изложените в частната жалба, съображения по съществото на материалноправния спор по делото, касационни основания и основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, изобщо нямат място в настоящото частно производство и не могат да се разглеждат в рамките на същото.
От изложеното следва, че въззивното решение на БОС, срещу което е подадена касационната жалба на двамата жалбоподатели, е постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане е иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, с цена до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената от двамата жалбоподатели касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Същото е постановено и с обжалваното определение № 457/21.12.2012 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, поради което то се явява правилно, и като такова, следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, жалбоподателите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците, претендираните и направени от последните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в настоящото частно производство, а именно – сумата 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 457/21.12.2012 г., постановено по гр. дело № 904/2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение;
ОСЪЖДА А. А. С. и К. П. З. да заплатят на К. А. Б.-Д. и Х. А. Б. сумата 200 лв. (двеста лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.