4
4
Определение по т. д. № 799/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 799/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№180
София, 21.03.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 799 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от В. П. Ч. от[населено място] чрез процесуалния й пълномощник – адв. М. Х. против въззивно решение № 643/18.02.2010 г. по гр. д. № 942/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Б. районен съд № 4349/29.07.2009 г. по гр. д. № 1512/2008 г. С последното, жалбоподателката е осъдена да заплати на сдружение с нестопанска цел с наименование ”А. университет в България” сумата 990,60 щатски долара по договор за заем от 25.06.2001 г. , договорна лихва в размер на 864 щ. д. за времето от 01.09.2005 г. до 01.09.2008 г., законна лихва и разноски.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, аргументи за нищожност на договора, свързани със статута на ищеца и правните последици на сключения договор.
В изложението си, представено допълнително след указания, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и се препраща към касационната жалба досежно този въпрос. Посочва се, че кредитната дейност не е разрешена за упражняване от страна на юридически лица с нестопанска цел, каквото е сдружението ищец в съдебното производство и се развиват съображения за нищожност на договора за заем на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона. Цитира се ЗБКД /1996 г./ и Валутния закон /1996г./.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложеното от касатора основание, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, конкретно формулиран материалноправен въпрос в изложението не е посочен, нито би могло да се преформулира от оплакванията в касационната жалба. Общите разсъждения за недължимост на сумата по договор за заем, поради особения статут на ищцовото сдружение и позоваването на противоречие с цитираните закони, не съставлява изпълнение на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Въззивната инстанция изчерпателно е отговорила на възраженията на ответницата по иска и е мотивирал защо приема за неоснователно това възражение за нищожност на договора за заем поради противоречие с материалноправна норма, като е преценявала действащия към момента на сключването на договора ЗЮЛНЦ, както и неприложимостта на другите нормативни актове, цитирани от жалбоподателката, които са породили действието си в друг момент.
Всъщност формираните фактически и правни изводи на съда, досежно дължимостта на сумата по договора са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателката правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Конкретно по повод процесния случай, съдържанието на нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е ясно очертано, не налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта й към всяка конкретна хипотеза е въпрос на обсъждане на фактите по делото, в това число и на обстоятелството, свързано с преценка на фактите, субсумирани под всеки отделен фактически състав на нищожността, а и съдебната практика по тези въпроси е многобройна и последователна.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 643/18.02.2010 г. по гр. д. № 942/2009 г. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: