3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№180
Гр.София, 06.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 545 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. З. К., [населено място] срещу решение № 20/23.02.2011г., постановено по в.т.д.№ 14/11г. от Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 92/21.10.2010г. по гр.д.№ 1019/10г. на Добричкия районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 24999 лв., представляваща неплатена цена по договор за покупко – продажба по фактура № 116/31.07.08г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 409/10г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за търговска продажба, по който продавачът е предал стоката на купувача. Основание за този извод е подписаната от купувача фактура, както и направените счетоводни записвания, включително при купувача, който е частен земеделски стопанин. По делото е било безспорно установено, че експедиционните бележки за предаване на вещите са подписани от бащата на купувача.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора въззивният съд е изследвал еднозначно и извън контекста представените по делото доказателства, като не е обсъдил графологичната експертиза относно подписите на експедиционни бележки, които не са положени от него и не е тълкувал правилно действителната воля на страните.
Съгласно уредбата на касационното производство и според разясненията в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По основанията за отмяна на въззивното решение ВКС се произнася с касационното решение съгласно чл.293 ГПК, а по основанията за допускане – с определението по чл.288 ГПК. Касационните основания по чл.281 ГПК подлежат на проверка, след като ВКС е допуснал касационното обжалване, докато в производството по допускане се обсъждат единствено основанията по чл.280, ал.1 ГПК. ВКС не следва да извежда евентуално значимите правни въпроси за изхода от спора, ако същите не са поставени от касатора.
В случая, касаторът не е посочил основания за допускане на касационното обжалване съгласно нормата на чл.280, ал.1 ГПК, както в жалбата, така и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Всички заявени оплаквания касаят неправилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а само възпроизвеждането на текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК няма характер на изложение по смисъла на закона.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати разноските на ответника в размер на 475 лв. по договор от 11.05.11г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20/23.02.2011г., постановено по в.т.д.№ 14/11г. от Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА В. З. К., [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], бул.”25-ти септември” № 56, вх.Б, ап.2 сумата от 475 лв. /Четиристотин седемдесет и пет лв./ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: