3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№180
Гр.София, 12.03.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2602 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 248/13.02.13г., постановено по гр.д.№ 2936/12г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 3719/29.05.12г. по гр.д.№ 12959/09г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на Б. К. М. сумата от 4001.42 евро, а на Г. В. М. и на М. В. М. суми от по 3883.73 евро до договор за застраховка.
Касационната жалба е подадена и от Б. К. М., Г. В. М. и М. В. М., [населено място] срещу решение № 248/13.02.13г., постановено по гр.д.№ 2936/12г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 3719/29.05.12г. по гр.д.№ 12959/09г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете на касаторите против [фирма] до пълните им предявени размери общо за сумата от 36585 евро.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.12.06г. между застрахователя и В. М. М., съпруг на Б. М. и баща на Г. М. и М. М., е сключен договор за застраховка „Живот”. Застрахованият е починал на 29.01.09г., като според решаващия състав на наследниците му следва да се заплати обезщетение по покрития риск „смърт, настъпила по време на застраховката”. Изложени са съображения, че съгласно общите условия на договора, покритият риск „смърт от злополука” се изключва, когато смъртта е настъпила под алкохолно въздействие – в случая, е установена концентрация на 2.48 промила алкохол в кръвта на починалия и под въздействието на употребата на алкохол. Възражението на застрахователя за отказ да заплати обезщетение поради настъпване на смъртта вследствие на остра и хронична алкохолна интоксикация, е счетено за недоказано.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът [фирма] поставя въпроси относно тълкуването на договора – дали договорите трябва да се тълкуват в полза на тази страна, която е изготвила съдържанието им, дали се спазва правилото на чл.20 ЗЗД и как трябва да тълкува клаузата на т.10.5 от общите условия на конкретния договор.
Касаторите Б. М., Г. М. и М. М. поставят въпросите дали концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е от значение при отказ да се заплати застрахователно обезщетение и дали алкохолното въздействие се установява само от факта на употребата на алкохол или трябва да е установена конкретна причинно – следствена връзка между алкохолното въздействие и настъпването на смъртта.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторите и по двете жалби не са поставили правни въпроси по тълкуването и прилагане на законовите норми съгласно чл.280, ал.1 ГПК. Касационните жалби и изложенията съдържат изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение, насочени към твърдения за нарушения на процесуалните правила от въззивния съд при обсъждане на доказателствата и при формиране на вътрешното му убеждение относно приетите за доказани факти и обстоятелства по спора, както и по тълкуване на клаузите на договора.
Касаторът [фирма] е формулирал първите два въпроса като такива по тълкуването на правните норми, но отговорите на същите се съдържат в законовите разпоредби – договорите се тълкуват по правилото на чл.20 ЗЗД. Третият въпрос е изцяло по тълкуване на застрахователния договор, което е част от решаващата дейност на съда и не подлежи преценка в производството по чл.288 ГПК, както и този въпрос не е обвързан с конкретно позоваване на материалноправна норма, която да е неправилно приложена.
Поставените от касаторите М. въпроси за концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия и връзката й с настъпилата смърт, в първата си част не е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като въззивният състав изрично е посочил, че конкретният размер на алкохолна концентрация е без значение, а във втората част касае обсъждането на фактите по делото – установената употреба на алкохол, както и влиянието й върху действията и реакциите на застрахования.
По тези съображения касационно обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 248/13.02.13г., постановено по гр.д.№ 2936/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.