О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.180
София, 29.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1902/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Е. К., срещу решение № 32 от 11.03.2015 г. по в.т.д. № 12/2015 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 1555 от 27.10.2014 г. по гр.д. № 3592/2014 г. на Районен съд – Русе за уважаване на предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 18 272.49 лв., представляваща заплатени суми по три броя фактури, издадени за корекция на сметките на потребена ел.енергия за минал период, ведно със законната лихва от 23.11.2009 г. до окончателното изплащане на главницата.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, като се изразява несъгласие с изводите на съда за незаконосъобразност на извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за минал период; за недоказаност на противоправно поведение от страна на потребителя и за липса на доказателства за реалния период на грешно измерване и реално потребената електрическа енергия за миналия период. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно възможността за корекции на сметката за доставена електрическа енергия за минал период в противоречие с практиката на ВКС – решение по т.д. № 5/2013 г. на ВКС, І т.о. Поддържа се и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса дали са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите в спорове между търговци.
Ответникът по касация – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.2, чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. Г., счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Съображения са развити в представен по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд – Русе, преценявайки релевантните за спора доказателства и доводи на страните, както и задължителната за него практика на ВКС, обективирана в множество постановени по реда на чл.290 ГПК решения, е приел следното: липса на законово основание за едностранна промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия за съответните периоди през 2008 – 2009 г., недоказаност на неправомерно въздействие от страна на потребителя и недоказаност на действителния период на грешно измерване и на реално консумирана електрическа енергия за минал период. Не е възприета тезата на жалбоподателя, че обективното установяване на неправомерно въздействие върху електромерите е достатъчно за ангажиране вината на потребителя. Становището на съда е основано на изричната разпоредба на чл.81, ал.1 ЗЗД.
В съобразителната част към решението въззивният състав е обсъдил подробно доводите на електроснабдителното дружество във връзка с решение № 38 от 15.05.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ВКС, І т.о., с което в настоящото производство се обосновава допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по първия правен въпрос. В цитираното решение касационният съдебен състав е приел, че допустимост за корекция на сметките за потребена ел.енергия е налице само при неправомерно въздействие от страна на потребителя, довело до грешно измерване или неизмерване на реално консумирана ел.енергия. Същевременно обаче е възприето, че изводът дали са налице конкретни фактически действия на потребителя, които могат да се квалифицират като виновно поведение, имащи за цел въздействие върху електромерите и съответно отчитане на по-малко електроенергтия, е зависимост от твърдяни и доказани факти по всяко отделно дело.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Първият формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос следва да се приеме за значим за изхода на делото, но той не е единствено обуславящ правната воля на съда, обективирана в решението. Видно от мотивите към обжалваното решение е, че съдебният състав на Окръжен съд – Русе съдът е изградил изводите си след преценка на конкретните факти по делото, при отчитане липсата на доказателства за виновно поведение на дружеството – потребител на електрическа енергия за неточно измерване и отчитане на потребена електрическа енергия за минали периоди за съответните обекти, както и за липсата на доказателства за реалния период на грешно измерване и за реално потребената електрическа енергия за процесните минали периоди от време. В тази насока е съобразен релевантния доказателствен материал по спора, а регламентираната в чл.38, ал.3, т.1 и т.2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ възможност за едностранна корекция е приета за лишена от законово основание. След като произнасянето на въззивния съд по въпроса за едностранната корекция на сметки на потребителите на ел.енергия за минал период не е единствено обуславящо за обективираните в решението изводи по спорното материално право, то този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за достъп до касация, не би могло да се възприеме твърдението на касатора за противоречие на въззивното решение по този правен въпрос с решението по т.д. № 5/2013 г. на ВКС, І т.о. В това решение е възприета изцяло непротиворечивата практика на отделни съдебни състави на ВКС – така например, решение по т.д. № 885/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 103/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. 39/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1008/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 773/2012 г. и др., в които е дадено разрешение, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, което да е препятствало правилното отчитане на ползваната ел.енергия, е недопустимо, като е отречена и възможността доставчикът на ел.енергия да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него общи условия. При отговора на поставения правен въпрос, съдебният състав на ВКС, който е постановил решението по т.д. № 5/2013 г. изрично е посочил, че допустимата корекция е налице само когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно въздействие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период, като тежестта на доказване на тези факти е на доставчика на електрическата енергия. Доколко са доказани тези релевантни за отговорността на потребителя факти и в кои случаи би могло да се приеме, че е налице неправомерно въздействие върху средство за търговско измерване, е въпрос, чието разрешаване произтича от доказателствения материал по всяко отделно дело. В казуалната си част решението по посоченото дело не попада в обхвата по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и доводите на касатора в тази насока не следва да се обсъждат.
По материалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбите на З. в спорове между търговци, не може категорично да се приеме, че въззивният съд е формирал решаващи изводи, независимо от цитираната в съобразителната част практика на ВКС и за неравноправния характер на клаузи в общите условия, предвиждащи възможност за едностранна корекция на сметки за потребена ел.енергия.
Предвид изхода на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 400 лв., съобразно представения с отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 32 от 11.03.2015 г. по в.т.д. № 12/2015 г. на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 1 400/хиляди и четиристотин/ лева разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: