О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 06.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3047/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.Д. -прокурор в Апелативна прокуратура – София, в качеството му на представител на Прокуратурата на Република България против решение № 2352/ 28.11.2016 г. по в.гр.д. № 1563/2016 г. по описа на Апелативен съд– София, с което след отмяна на решение № 1507/17.02.2016 год. по гр.д.№ 14973/2013 год. на Софийски градски съд ,постановено по реда на чл.250 ГПК,с което е отхвърлена молбата на В. П. за допълване на постановеното по съществото на спора решение № 8361/07.12.2015 г. по същото дело е постановено ново решение,с което е допълнено решението по съществото на спора с присъждане на законните лихви върху всяка отделна главница,считано от 05.11.2013 год. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т. 2 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос – може ли въззивният съд да се произнесе по въззивна жалба срещу допълнително решение на първоинстанционния съд постановено по реда на чл.250 ГПК,без преди това да се е произнесъл по същество по жалбата срещу основното решение на съда по същото дело,като сочи противоречие с приетото в три решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответника по касация – В. Т. П. не е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК и не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт по въпроса – може ли въззивният съд,когато е сезиран с жалба срещу решението на първоинстанционния съд,постановено в производство по реда на чл.250 ГПК,с което искането за допълване е оставено без уважение поради липса на предпоставки за такова,да се произнесе по същество на молбата с правно основание чл.250 ГПК и то в случай,когато се касае за акцесорна претенция,а производството по главната претенция все още е висящо.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 2352/ 28.11.2016 г. по в.гр.д. № 1563/2016 г. по описа на Апелативен съд– София .
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: