О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
ГР. София, 18.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.02.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1868/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на М. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №120/09 г., с което е уважен предявеният от Т. Д. срещу касатора иск по чл.225, ал.3 от КТ – той, като виновно длъжностно лице, е осъден да й заплати 3 265 лв., обезщетение за недопускането й на работа за времето от 11.09.06 до 21.10.07 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2. Сочи, че материалноправният въпрос: налице ли са предпоставките за обезщетяване на посоченото основание, а именно – недопускане на работа на ищцата за исковия период и виновно поведение на касатора, при обективната според него невъзможност да я приеме на работа, поради закриване на щатната бройка, на която е възстановена със съд. решение – е решен в противоречие с посочени решения на ВКС, без задължителен характер.
За да уважи в посочения размер предявения иск въззивният съд е приел, че ищцата се е явила своевременно в училището, чийто директор е бил ответникът – касатор, за да заеме длъжността учител, на която е възстановена със съд. решение. Ответникът обаче виновно не я е допуснал да изпълнява длъжността, като не е изпълнил възложени му задължения по ЗНП, ППЗНП и Наредба №5/02 г.във връзка с финансиране и разкриване на щат, който ищцата да заеме в изпълнение на решението, нито е прекратил възстановеното с нея тр. правоотношение на съответстващо на липсата на щат законно основание. Вината на дл. лице за недопускането може да е както умишлена, така и небрежна, като в случая според ОС е проявен умисъл. Така са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, останал единствен по иска, след прекратяване на производството срещу училището- работодател поради закриването му, с влязлата в сила част на първоинст. решение.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с посочените от касатора решения по поставения въпрос. Обезщетението по чл.225, ал.3 от КТ е различно по основание и период от това по ал.1, за което се отнася Р №231/98 г. на ВКС. Налице са в случая, но във връзка с хипотезата на чл.225, ал.3 от КТ, и предпоставките за възстановяване на ищцата на работа / Р 436/97 г., 1288/95 г./: тя е възстановена с влязло в сила решение и се е явила своевременно, за да заеме работата, но не е допусната от работодателя, за което по делото има достатъчно данни. Не е налице и обективна причина за недопускане на ищцата, според приетото в Р№949/93 г. – при липса на щат за нея, работодателят е могъл да поиска разкриването му или да я освободи отново / на това сочи и решение №1289/94 г./. Като не е сторил това е проявил недобросъвестност и като виновно длъжностно лице следва да понесе отговорността по чл.225, ал.3 от КТ, както е приел и ОС.
Доводите за неправилност на решението, като основание по чл.281 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство. Неотносими към производството са и доводите за отговорността на училището / с твърдения за правоприемство/, срещу което производството е прекратено с влязлото в сила определение на РС.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. 120/09 г. от 5.08.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: