О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 07.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 68/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” А. , гр. С., представлявано от изпълнителния директор Д, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 144 от 31.01.2008 г. по гр.д. № 1286/2006 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 3-ти състав, в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския градски съд от 30.03.2006 г. по гр.д. № 908/2003 г. за уважаване на предявените от „Т” А. , гр. К. искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 64 165.75 лв. ведно със законната лихва от 19.05.2003 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за периода от 18.09.2002 г. до предявяване на иска – за сумата 5 610.60 лв.
Касаторът счита решението в обжалваните части за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. С допълнителна молба са уточнени съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, имащи значение за делото, които според касатора са решени в отклонение от практиката на ВКС, като се поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Според касатора неправилно съдът е преценил реално извършените строително-монтажни работи, без да са представени оригиналните протоколи обр.19, имащи значение за окончателно определяне на дължимата от възложителя престация/ първоначално уговорена като приблизителна стойност/. Твърди се, че в хода на инстанционното производство е допуснато нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, както и на правилата, относими към производството по оспорване на представените по делото протоколи обр.19. За да обоснове поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, касаторът се позовава на : решение № 402 от 10.03.2000 г. на ВКС, V г.о., решение № 145 от 23.02.2005 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 404 от 13.03.2000 г. на ВКС, V г.о.; решение № 528 от 08.07.2005 г. на ВКС, І т.о. и решение № 189 от 14.07.2005 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация – „Т” А. , гр. К., не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови въззивното решение в обжалваните части, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че предвид договореностите между страните по договора от 30.11.2001 г. за начина на отчитане и заплащане на извършените от ищеца – изпълнител СМР и събраните доказателства / оригинални актове обр.19 – двустранно подписани и комплексна експертиза/, искът за заплащане стойността на приетите, но неразплатени СМР по фактури №№ 2557/18.09.2002 г. и № 2596/08.11.2002 г. е основателен в пълният предявен размер от 64 165.75 лв. Върху посочената главница е присъдено и обезщетение за забава, предвид чл.2.2 от договора за строителство, предвиждащ изискуемост на възнаграждението от датата на подписване на обр.19.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице инвокираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не може да се възприеме становището на касатора, че при разглеждането на делото и постановяване на решението не са зачетени надлежно извършени процесуални действия, свързани с оспорването на протоколите, установяващи не само вида и количеството на извършени от изпълнителя строителни и монтажни работи, но и стойността на извършената работа. В тази насока въззивният съд е изложил подробни фактически и правни съображения, мотивирани не само с оригиналните протоколи обр.19, но и с неоспорената комплексна експертиза. Неоснователно се поддържа, че решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция е извършена в отклонение от трайната практиката на ВКС, обективирана в последните две цитирани по-горе решения. В посочените решения се съдържат принципни съображения по приложението на чл.127 ГПК/отм./ по искови претенции съответно с правно основание чл.399, ал.1/отм./ ТЗ и чл.26 ЗЗД, както и съображения с оглед конкретната защита на ответниците по тези дела, включително и процесуалните действия по оспорване автентичността на застрахователна полица. Що се касае до валидността на договора за изработка при ориентировъчна първоначална цена, то атакуванато въззивно решение е постановено в съответствие с цитираната практика на ВКС. Твърденията на касатора за недоказаност на фактически извършените СМР по процесните фактури, са относими към поддържаните основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си не могат да се преценяват при обосноваване на приложното поле за касационно обжалване.
Не може да се счете, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпросите относно правната характеристика на договора за изработка и неговата валидност при определяемост на възнаграждението, дължимо за възложените СМР и окончателното му определяне при приемане на работата, има трайно установена съдебна практика, поради което разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая не се налага и тълкуване на материалноправни разпоредби/ чл.258 и сл. ЗЗД, във вр. с чл.288 ТЗ/, приложими към сключения между страните договор за строителни услуги, нито се налага изоставяне на дадено от съдилищата тълкуване на закона, за да се възприеме друго, различно тълкуване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 144 от 31.01.2008 г. по гр.д. № 1286/2006 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: