О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 11.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №250/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4604/20.12.2018 г., подадена от адвокат Г. Я. – процесуален представител на „ИНВЕСТБАНК“ АД – София, въззивно определение №5562/07.12.2018 г. по гр.д.№927/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, ГО, IV-ти въззивен състав, с което е потвърдено определение №9534/11.10.2018 г. по гр.д.№2316/2018 г. по описа на Благоевградския районен съд, ГО, втори състав, с което е прекратено производството по гр.д. № 2316/2018г. по описа на РС-Благоевград и ВРЪЩА исковата молба, подадена от „ИНВЕСТБАНК“ АД, регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията под ЕИК №831663282, със седалище и адрес на управление в град София, район „Триадица.“, бул.“България“ №85, представлявано от всеки изпълнителен директор заедно с друг изпълнителен директор или с друго лице, надлежно овластено да представлява дружеството: З. Р. Р. – Изпълнителен директор, В. И. К.-Д. – Изпълнителен директор, П. Й. М. – Изпълнителен директор, И. В. С. – Изпълнителен директор, чрез адвокат Г. С. Я., адвокатска колегия – [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1 надп., офис 3 Адвокатско дружество „С.“ ПРОТИВ И.. Б. С., ЕГН – [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0; С. Д. С., ЕГН – [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет.1; В. Т. Р., ЕГН – [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет.4, ап.8, Е. А. Б., ЕГН – [ЕГН],с адрес в [населено място], [улица], с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК да се установи престъпно обстоятелство от значение за изясняване гражданските правоотношения между страните, свързани с реализирането на имуществената отговорност на ответниците по чл. 203, ал. 2, предложение второ от КТ спрямо ищеца за вреди в размер на 48 586,75 евро, тъй като тези вреди са резултат от извършените противоправни действия от страна на И. Б. С., ЕГН – [ЕГН], С. Д. С., ЕГН – [ЕГН], В. Т. Р., ЕГН – [ЕГН], и Е. А. Б., ЕГН – [ЕГН], всички в качеството им на длъжностни лица, поради недопустимост на предявения иск.
Въззивният съд е приел, че е законосъобразен „изводът на Районен съд Благоевград за това, че по отношение на ответниците В. Т. Р. и Е. А. Б. искът на банката се явява недопустим, защото липсва положителна процесуална предпоставка за неговото разглеждане. Нормата на чл.124, ал.5 ГПК, вр. чл.24, ал.1 НПК е ясна и непротиворечива. Целта на уредения с нея иск е да установи дадено обстоятелство като престъпно, когато това не може да бъде постигнато по редовния наказателнопроцесуален път и да бъде постановена съответна присъда, която би имала за гражданския съд задължителна сила относно последиците на престъпното деяние. В хипотезите по чл.24, ,ал.1, т.1 НПК, напротив – винаги със средствата на наказателния процес се установява, че деянието или не е осъществено, или не е съставомерно по смисъла на НК. Именно поради това и с оглед недопустимостта гражданският и наказателният съд, респ. органът на досъдебното производство, да достигнат до различни и противоречиви изводи относно това дали деянието е извършено и дали то съставлява престъпление, разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 НПК е изрично изключена от приложното поле на иска по чл.124, ал.5 ГПК. Това е законодателният смисъл, вложен в последната/ТР №20 от 01.3.1968 г. по гр.д.№8/1968 г. ОСГК; определение №32/19.01.2016 г. по ч.гр.д.№73/2016 г. на ВКС, IV г.о. и определение №389/24.10.2018 г. по ч.гр.д.№3587/2018 г. на ВКС, III г.о./ В чл.124, ал.5 ГПК изчерпателно са посочените хипотезите на, в които искът за установяване на престъпно обстоятелство е допустим. Недопустим е иск извън тях/ Решение №233 от 17.10.2017 г. по гр.д.№4321/2016 г. на ВКС, IV г.о., какъвто е и настоящият случай. По принцип е недопустимо гражданският съд да изземва конституционно признатите функции на Прокуратурата и да решава вместо нея дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление и законен повод за наказателно преследване/определение №467 от 08.10.2018 г.по ч.гр.д.№3074/2018 г. на ВКС, IV г.о./. В конкретния казус действително не е налице една от изискващите се от разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК предпоставки за допустимостта на иска, а именно наказателното производство да е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 НПК – защото в случая прокурорът първо е направил извод за липса на данни за извършено престъпление, поради което е прекратил наказателното производство – основание по чл.24, ал.1, т.1 НПК, която разпоредба не попада в предметния обхват на чл.124, ал.5 ГПК/определение №254 от 27.9.2016 г. по ч.гр.д.№3407/2016 г. на ВКС, I г.о./. Ирелевантен е фактът, че в постановлението от 23.11.2017 г. прокурорът се е „застраховал“, позовавайки се и на изтекла давност за преследване по наказателен ред. В производството по иска за установяване на престъпно обстоятелство съдът няма възможност до обсъжда и приема друго основание за прекратяване на производството, различно от посоченото в постановлението. Последното е така, доколкото актовете на прокуратурата или на съда по прекратяване или спиране на наказателното производство подлежат на инстанционен контрол/ решение №244 от 23.3.2017 г. по гр.д.№1318/2016 г. на ВКС, III г.о./ В случая такъв контрол е осъществен и актът на Окръжна прокуратура Б. е потвърден. Представянето на влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство, първото от които е извън посочените в чл.124, ал.5 НПК такива, съставлява достатъчна причина да се приеме, че предвидената от закона процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.124, ал.5 ГПК досежно ответниците Р. и Б. наистина не е налице.
Следва да се сподели и вторият извод на Районния съд Благоевград в обжалваното му определение, отнасящ се до това, че липсва правен интерес на ищеца от предявяване на претенция по чл.124, ал.5 ГПК спрямо всички ответници. В матриалите от гражданско дело №2330/2011 г. на Районен съд Благоевград не се твърди от страна на банката, че вредата е причинена в резултат на извършено от ответниците престъпление, поради което и въпросът за установяване на такова престъпление в рамките на гражданско дело №2316/2018 г. на Районен съд Благоевград действително няма да има значение за правилното решаване на първото посочено дело.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставят следният процесуалноправен въпрос: Налице ли е правен интерес за работодателя от предявяване на иск по чл.124, ал.5 ГПК за установяване наличието на престъпно обстоятелство, което от значение за ангажиране на имуществената отговорност на работника или служителя по чл.203, ал.2, пр.2 КТ за вреда, която е била причинена в резултат на престъпление, в случаите, когато наказателното производство срещу работника или служителя е било прекратено на повече от едно основание по чл.24 НПК, едно от които е поради погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност ?
Като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочи и разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, поради очевидна неправилност.
Сочи се и практика на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационната жалба и изложението за допускане на въззивното определение до касационното обжалване намира, че е налице въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос.
Настоящата съдебна инстанция намира, че действително в изводите на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 23.11.2017 г. се съдържа и позоваване на изтекла абсолютна погасителна давност, предвидена в закона за наказателно преследване за престъпленията по чл.219, ал.1 и чл.253б, ал.1 НК, но при определяне на правното основание и квалификацията на постановлението е посочена само разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НПК, но не и по т.3 от същата правна норма.
Изводите на прокуратурата за прекратяване на производство са развити в пълен обем, на основанието по чл.24, ал.1, т.1 НПК, а именно че „деянието не е извършено или не съставлява престъпление“. При преценка на основанията по чл.24, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, приоритет следва да се даде на по – силното основание, това за липсата на престъпление, или че деянието не представлява престъпление. В процесния случай при категоричен извод за прокуратурата по чл.24, ал.1, т.1 НПК, не е било необходимо да се излагат съображения за изтекла абсолютна погасителна давност, тъй като този извод се поглъща от по-силното основание. Такъв извод може да се направи само и единствено в случай, че се установи наличието на извършено престъпление.
По изложените съображения не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Поради това частната касационна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение- в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №5562/07.12.2018 г. по гр.д.№927/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, ГО, IV-ти въззивен състав.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №5562/07.12.2018 г. по гр.д.№927/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, ГО, IV-ти въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: