5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№181
С., 21.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 150 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Г. А., чрез пълномощника му адвокат З. О., против решение № 969 от 16.06.2011 г., постановено по гр.д. № 930 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 36 от 5.01.2011 г. по гр.д. № 2360/2009 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго за осъждане на Л. Г. А. на основание чл.109 ЗС да преустанови действията си, с които пречи на ищеца Т. П. Т. да ползва собствената си едноетажна масивна монолитна стопанска сграда-столова в [населено място],[жк], [улица]І, построена в поземлен имот № *, кв.* по плана на [населено място], местността „Б..С.”, изразяващи се в прекъсване на единственото преминаващо през описания имот сградно водопроводно отклонение за водоснабдяване на сградата и в затваряване на капаците на намиращата в описания имот водопроводна шахта и да възстанови прекъснатото сградно водопроводно отклонение, както и да му заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата 23393 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неоснователно лишаване на ищеца от възможността за ползване в периода 1.07.2008 г. – 1.01.2009 г. на описаната сграда, както и разноски по делото в размер на 3778 лв.
Ответникът по касационната жалба Т. П. Т. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира следното:
Исковете са основани на твърдението, че ищецът притежава сграда заедно с монтираните в нея ел.захранване, водопроводна инсталация и отоплителна инсталация в собственото на ответника дворно място, като в периода от 20.06. до 28.06.2008 г. ответникът с противоправни действия е преустановил водоснабдяването на сградата, като е прекъснал и затворил водопроводното отклонение към сградата и отказва да го възстанови, с което пречи на ищеца на използва сградата по предназначение. Поискано е осъждане на ответника да възстанови прекъснатото водоподаване към сградата и да му заплати обезщетение за имуществени вреди от неоснователно лишаване от възможността за ползване на сградата в периода 1. 07. 2008 г. – 31. 01. 2009 г. в размер на 27300 лв. Л. Г. А., действащ като собственик и управител на [фирма], е подал отговор, в който е оспорил иска с доводи, че ищецът е придобил само сградата, без право на строеж и преминаване през дворното място, водопровода е построен и е собственост на дружеството-собственик на дворното място, като не е лишавал ищеца от водоснабдяване, а последният не е предприел съответните действия за присъединяване към водопроводната мрежа и не му е причинявал вреди.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че отговорността е на собственика на терена – [фирма], а не на ответника Л. Г. А..
В. съд е приел, че ищецът е придобил собствеността на масивна сграда, а ответникът Л. А. е прекъснал водопроводното отклонение /тръба/, представляваща единственото водопроводно отклонение, свързващо сградата с водопроводната мрежа, експлоатирана от „Софийска вода”, както и в заваряване металните капаци на водопроводната шахта, в която е прекъснатата част на отклонението, с цел препятстване на възможността за достъп до тръбата в тази й част. Действията са неправомерни, тъй като са в нарушение на разпоредбите на чл. 43, ал. 2, т. 2 и т. 6, чл. 46, т. 1 и чл. 47, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и в нарушение на чл. 64 ЗС. В резултат на тези действия за ищеца се поражда невъзможност да ползва собствения си търговски обект по предназначение /кафе-аперитив/, тъй като прекъсването на водопроводното отклонение води до невъзможност за водоснабдяване на обекта, а съгласно чл. 20 от Наредба № 4 от 17. 06. 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, за водоснабдяване на застроен поземлен имот от типа на процесния /същият не представлява сграда с повишени пожарни и аварийни изисквания/ може да се изгради само едно сградно водопроводно отклонение.
За неоснователен е приет доводът, че искът по чл. 109 ЗС срещу Л. А. е неоснователен, тъй като теренът, върху който е построена сградата на ищеца е собственост на [фирма]. Пасивно легитимиран да отговаря по иска е не собственикът на терена, а лицето, извършващо действия, пречещи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху сградата. Според твърденията в исковата молба тези действия са извършени от Л. А. лично, а не като представител на търговско дружество, поради което надлежна страна по иска е физическото лице. Събраните по делото доказателства също не установяват при прекъсване на водопроводното отклонение Л. А. да е действал като законен представител на [фирма], поради което дали теренът е собственост на Л. А. лично, в качеството му на едноличен търговец или на дружеството е неотносимо и не е от значение при преценка основателността на иска.
За неоснователен е счетен и доводът за неоснователност на иска предвид липса на сключен договор между [фирма] и ищеца, тъй като е установено е по делото, че единствената причина за преустановяване на водоснабдяването на сградата е прекъсването сградното водопроводно отклонение, доставящо вода към сградата /прекъсването на водопроводната тръба в участък във водопроводната шахта и заваряване капаците на шахтата/. В този смисъл са и констатациите на служители на [фирма] след извършена проверка по повод жалба на ищеца.
Искът е по чл. 45 ЗЗД е приет за основателен в размер на 23393 лв. /обезщетение, изчислено на база средната пазарна наемна цена/, тъй като е установено извършване от ответника на противоправно действие /прекъсване на съществуващо в имота сградно водопроводно отклонение и заваряване капаците на водопроводна шахта, в нарушение на чл. 43, ал. 2, т. 2 и т. 6, чл. 46, т. 1 и чл. 47, ал. 1, изр. 1 от цитираната по-горе Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г., както и в нарушение на чл. 20 от Наредба № 4 от 17. 06. 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации/, с което е причинена вреда на ищеца, изразяваща се в лишаването му от възможността в процесния период /1. 07. 2008 г. – 31. 01. 2009 г./ да ползва собствената си сграда по предназначение, като търговски обект /кафе – аперитив/ и е налице причинна връзка между противоправното поведение и вредата.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по процесуалния въпрос длъжен ли е съдът да прецени показанията на свидетелите-роднини на страна по делото, с оглед възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото в полза на тази страна, като в случая съдът е приел, че Л. А. е прекъснал водопроводното отклонение единствено въз основа на показанията на свидетеля И. Т. И.-вуйчо на ищеца и негов пълномощник в отношенията му с Л. А. по повод спорната сграда. Приложени са четири решения, даващи тълкуване, че гласните доказателства се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.136 ГПК-отм /сега чл.172 ГПК/ и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Т. противоречие с практиката на ВКС не е налице, тъй като в случая липсват противоречиви доказателства, вкл.свидетелски показания относно посочения факт.
К. поддържа, че е налице противоречива практика по материално правния въпрос кое лице е материалноправно пасивно легитимирано да отговаря по иска по чл.109 ЗС – извършителят на нарушението или лицето, което поддържа противоправното състояние към момента на предявяване на иска. В решение № 340 от 25.05.1994 г. по гр.д. № 918/1993 г., ІV г.о. и решение № 712 от 6.10.2009 г. по гр.д. № 2170/2008 г., ВКС, ІV г.о. е прието, че пасивно легитимиран по негаторния иск е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването на иска поддържа противоправното състояние на имота. Посоченото тълкуване не отрича пасивната легитимация на извършителя на нарушението, поради липсва противоречива съдебна практика по поставения въпрос.
Поддържа се, че е въззивното решение противоречи на т.2 от ППВС № 7/1959 г. /според което отговорността по чл.49 ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, която причинна връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай/ по материално правния въпрос може ли да възникне отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД без наличието на конкретно доказана за случая причинна вързка между противправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В случая въззивният съд е приел, че е налице причинна връзка между поведението на ответника и липсата на възможност ищеца да ползва имота си по предназначение, поради което липсва противоречие с посочената практика на ВКС. Тезата на касатора, че съдът само е възпроизвел законовата формулировка без да е изследвал наличието на причинна връзка, по същество е свързано с касационното основание „необоснованост” по чл.281, т.3 ГПК, въз основа на което се преценява правилността на въззивното решение, но което е неотносимо в производството по чл.288 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 969 от 16.06.2011 г., постановено по гр.д. № 930 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: