4
4
Определение по т. д. № 793/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 793/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№181
София, 21.03.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 793 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от К. кооперация “К. – Кредитконсулт”,[населено място] чрез процесуалния й пълномощник адв. Е. К. срещу въззивно решение № 236 /18.05. 2010 г. по в. гр. д. № 323 /2010 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 197/15.02.2010 г. по гр. д. № 4550/2009 г. на Районен съд,[населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя на основание чл. 422 ГПК, че при условията на солидарност[населено място] М. от[населено място], дължи на М. Й. К. от[населено място] сумата 2 030 евро по запис на заповед от 14.10.2008 г., ведно със законната лихва от 30.04.2009 г. до окончателното й изплащане, и разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който не е формулирал точно, но от съдържанието на изложението би могло да се приеме, че същият е свързан с: „относно съдържанието на доклада на въззивния съд и задължението му да дава указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, пояснено по следния начин в изложението: … „дали въззивният съд е следвало отново да очертае предмета на спора, доколкото обясненията на страните са внесли промяна във фактическата обстановка, да даде указания на страните за доказателствената тежест и да ангажират доказателства за твърдяните от тях факти, които са останали недоказани пред първоинстанционния съд, поради погрешно извършени процесуални действия от съда”. Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения процесуален въпрос.
Ответникът по касационната жалба в писмено възражение поддържа недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на конкретно и мотивирано посочване на основанията по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставения от жалбоподателя общ въпрос, който е относим към конкретния случай, не са налице допълнителните предпоставки по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът за съдържанието на доклада по делото, и за изпълнението на законови задължения от първоинстанционния съд подлежи на проверка по пътя на въззивното обжалване, предвид въведеното твърдение за промяна във фактическата обстановка в резултат на обясненията на страните и непредоставена възможност за ангажиране на доказателства пред този съд.
В производството по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, съгласно трайно установената съдебна практика въпросът за необходимостта от изследване на правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаването изпълнението на което е издаден менителничният ефект, е включен в предмета на спора, ако подобно възражение е било въведено в съдебното производство. Ищцата е поддържала с исковата молба, че основание за възникване на вземането е абстрактната сделка – запис на заповед, като ноторно известно е, че по отношение на тази едностранна търговска сделка основанието не е елемент от фактическия състав. Или ищцата не е следвало да доказва, както счита жалбоподателят, наличието и на друго правоотношение. В случая, не ищцата, а ответникът по иска е въвел под формата на възражение, но след законовия срок по чл. 133 ГПК, твърдение за наличие и на каузално правоотношение.
Преценката на съображенията, с които е мотивиран крайният извод за съществуването на спорното вземане, дава основание да се приеме, че въззивният съд не е отрекъл необходимостта да се изследват правопораждащите вземането факти на плоскостта на каузалното правоотношение между страните, но е счел, че ответникът не е упражнил своевременно предоставените му от процесуалния закон права за въвеждане на възраженията си своевременно срещу иска. В случая, няма пряка връзка между процесуалната норма на чл. 146 ГПК, на която се позовава жалбоподателя и процесуалното правило на чл. 133 ГПК, предвид въведените твърдения от всяка една от страните, нито, както правилно е посочил и въззивния съд, е била налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 ГПК.
Съобразно тези твърдения и възражения на страните в производството, въззивният съд е следвало да даде отговор на въпроса за връзката между каузалната и абстрактната сделка, каквито изводи се съдържат в обжалвания съдебен акт, разбира се, преценявайки и времето на извършване на съответното процесуално действие.
Правните изводи на решаващия състав за основателност на иска в посочения му размер не са резултат от разрешаването на посочения въпрос, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК.
Преценявайки института на заповедното производство, който е сравнително нов за нашето право, както и съдебната практика по поставения въпрос – за предмета и обсега на доказване по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането /Решение № 149/25.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, ТК, първо отделение по реда на чл. 290 ГПК/, не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК,тъй като не е доказано въззивната инстанция да е допуснала отклонение от цитираната практика при разрешаването на поставения правен въпрос по делото, нито са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Последните намират приложение в случаите, когато релевантната правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
С оглед изхода на делото, на ответницата по касационната жалба, на основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати направените от последната разноски за настоящото производство в размер на 300 лв., съгласно приложен към отговора договор за правна защита и съдействие № 6/27.07.20010 г. с адв. Н. М..
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 236/18.05.2010 г. по в. гр. д. № 323/2010 г. на Р. окръжен съд.
ОСЪЖДА К. кооперация „К. -Кредитконсулт”[населено място] да заплати на М. Й. К. от[населено място] на основание чл. 78 ГПК сумата 300 /триста/ лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: