О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
Гр. София, 29.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 1218/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на Д.-О. З. Е. [населено място], чрез процесуалния й представител ю.к. Ц., срещу решение № 782 от 11.12.2014 г. по в.т.д. № 1071/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 337/15.07.2014 г. по т.д.№ 188/14 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, касаторът е осъден да заплати на П.-96 Е. застрахователно обезщетение в размер на 34 238.77 лв. – заплатена сума за ремонт на МПС марка БМВ, модел Х5 с рег. [рег.номер на МПС] за отстраняване на щети от произшествие, представляващо покрит застрахователен риск по силата на сключения договор за автомобилна застраховка КАСКО ПЛЮС от 15.02.2012 г. по застрахователна полица № 44010204684, както и сумата 1 922.95 лв. – мораторна лихва върху посочената главница, считано от 01.09.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се поддържат доводи по смисъла на чл.281 т.3 ГПК за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в неговата обжалвана част, както и за постановяването му при нарушения на процесуалния закон, подробно изложени. Претендира се отмяната му и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на сторените разноски. Оплакванията на касатора са свързани с пренебрегване от страна на съда на факта, че застрахованият водач не е изпълнил поети задължения според чл.11.5 и 11.6 от ОУ да уведоми органите на МВР за произшествието и да представи протокол за ПТП, като неправилно е заключил, че е била налице обективна възможност за съставянето на подобен документ, както и че в конкретната хипотеза ищецът не е имал подобно задължение. С този извод е извършено превратно тълкуване на разпоредба от договора, която е с ясно съдържание. Съдът изобщо не е обсъдил възражението за проявена груба небрежност от страна на застрахования, предприел шофиране след претърпяна сериозна битова травма, както и че след произшествието въпреки нанесените щети, вкл. в спирачната система на автомобила, е откарал същия на собствен ход в сервиз, без да сигнализира органите на МВР. Съдът в пълно нарушение на чл.9 от Наредба № І-167/24.10.2002 г. е приел, че при ПТП, които не налагат посещение на място от органите на МВР, не се издават документи. Напълно необосновано съдът не е приложил и клаузата на чл.15.1 от ОУ, според която, ако застрахованият е в невъзможност да представи на застрахователя всички изискуеми документи по чл.11.6, то размерът на обезщетението се намалява до 15 % от застрахователната сума. В нарушение на процесуалните правила съдът е излязъл извън посоченото в исковата молба фактическо основание на претенцията, като е съобразил установен чрез САТЕ механизъм на ПТП, какъвто ищецът не е заявявал нито пред застрахователя, нито пред съда. Съдът не е отговорил и на възражението, че в случая не е налице застрахователно събитие съгласно действащите между страните общи условия, доколкото застрахованият е действал при груба небрежност с висока вероятност за причиняването на щети, поради което ПТП не представлява несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице събитие – § 1, т.2 ДРКЗ /отм./.
Допускане на касационно разглеждане на жалбата се иска по следните формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси:
1/ Подлежи ли на тълкуване от съда застрахователен договор при наличието на ясни и недвусмислени разпоредби в Общите условия, по които страните са постигнали съгласие при подписването му; както и дали при тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД на договорна клауза, по която е налице спор между страните, съдът следва да съобрази изявената, а не предполагаема тяхна воля. По тези въпроси се твърди допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като се цитират решения на ВКС по т.д.№ 761/2008 г., І ТО, т.д.№ 23/2013 г., ІІ ТО, т.д.№ 1262/2013 г., ІІ ТО, на които обжалваното решение противоречи.
2/ Неизпълнението на договорното задължение на застрахования да уведоми органите на МВР при самокатастрофа води ли до невъзможност за застрахователя да установи застрахователното събитие – сочат се бланкетно допълнителните условия на чл.280 ал.1 т.2 ГПК;
3/ Представлява ли несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице събитие пътнотранспортното произшествие, което се е случило вследствие на неадекватните действия при шофиране на лице във видимо влошено здраве; респ., увеличил ли е извънредно риска от настъпване на ПТП водач на МПС, който е предприел управление на автомобил във видимо влошено здравословно състояние и представлява ли несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице събитие ПТП, породено от такива действия. По тези въпроси, отново бланкетно, се поддържа наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Изложението съдържа и оплаквания против правилността на съдебния акт във връзка с приложението на чл.235 вр. чл.236 ал.2 ГПК, без да е формулиран правен въпрос.
Ответникът по касация – П. – 96 Е. [населено място] изразява становище, че липсват основания за допускане на обжалването, по съображения в представения по чл.287 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да намери исковата претенция с правно основание чл. 208 ал. 1 КЗ /отм./ за частично основателна в присъдения размер, по спорните по делото въпроси съставът на въззивния съд е приел следното:
Към момента на ПТП – 12.08.2012 г., страните са били обвързани от валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско плюс”. От заключението по проведената САТЕ е установено, че уврежданията по автомобила, описани в образуваната преписка по щета, съответстват по характер и обем на механизма на ПТП при изложените от водача и подкрепени от гласните доказателства обстоятелства. От техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между извършените ремонтни операции и този механизъм, като материалните щети по размер съвпадат с исковата сума, от която впоследствие е приспаднат възстановеният на ищеца ДДС. С оглед възражението на ответника, че е в правото си да откаже плащане на обезщетение на основание чл.211 т.2 КЗ /отм./, съдът е преценявал, дали твърдяното неизпълнено договорно задължение по чл.11.5 от ОУ /за незабавно уведомяване на всички компетентни държавни органи относно ПТП, за изпълнение на всички задължения по ЗДП и приложимите нормативни актове, както и за изискване да бъдат издадени съответните документи, удостоверяващи събитието, с изключение на случаите, при които такива не се издават, поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им/ се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване или предотвратяване на вредите, до степен, която не позволява на застрахователя да го носи. Съдът е счел, че с оглед липсата на условията на чл.125 ЗДвП за задължително посещаване на местопроизшествието от контролните органи и въз основа приложимата норма на чл.6 т.4 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП, в осъществената хипотеза – повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, произшествието не се посещава от органите на МВР – „П. полиция” и документи съобразно цитираната Наредба не се съставят. При тази нормативна регламентация е приел, че е налице обективна невъзможност /или правна пречка/ за представяне на искания от застрахователя протокол за ПТП, респективно, че в случая не е налице и хипотезата на чл.11.6 от ОУ, според която застрахованият е длъжен за установяване на събитието и размера на щетата да представи съответен протокол за ПТП, в противен случай застрахователят може да редуцира обезщетението в рамките на 15 % от застрахователната сума. Съдът е взел предвид и данните, че на водача е взета кръвна проба от служители на сектор „П. полиция” в болничното заведение, където е потърсена спешна помощ с оглед настъпилата непосредствено преди ПТП битова злополука със счупени ребра, като органите на МВР са били уведомени за произшествието от лекуващия лекар. Пробата е била отрицателна. Не са споделени възраженията на ответника, че водачът е направил всичко възможно да избегне проверка за алкохол или наркотични вещества, въз основа на задължителната съдебна практика на ВКС, че напускането на местопроизшествието от водача, причинил щети, поради необходимост от медицинска помощ, не съставлява виновно отклонение от подобна проверка. Не е споделена и тезата на застрахователя за проявена груба небрежност в поведението на водача, с оглед състоянието му след битова злополука.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на решението на Пловдивския апелативен съд в атакуваната му осъдителна част до касационен контрол.
Не може да се счете, че решаващата воля на съда е обусловена от тълкуване на разпоредби от общите условия към застрахователния договор, което е извършено не според правилата на чл.20 ЗЗД. В обжалваното решение съдът не е извършвал тълкуване на разпоредби от ОУ, т.к. такова не се е налагало, а единствено е преценявал, дали установените по делото обстоятелства попадат в хипотезата на чл.11.5 вр. чл.11.6 от ОУ. В тази връзка е намерил, че е налице изключението, предвидено изрично в самата договорна клауза, а именно отпадане на задължението на застрахования да изисква от компетентните органи с цел реализиране на правата си по застрахователната полица съставянето на документи, каквито не се издават по закон.
Въпросът, касаещ неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми органите на МВР за пътнотранспортното произшествие също не е обуславящ за изхода по конкретното дело, т.к. съдът е констатирал, че такова уведомяване е налице /без значение е, че не изхожда лично от водача/ и компетентните органи са предприели дължимите по закон действия.
По отношение на въпроса дали изобщо е налице застрахователно събитие по смисъла на § 1 т.3 вр. т.2 ДРКЗ /отм./, когато водачът на застрахования автомобил е предприел шофиране във влошено здраве и така е съдействал за извънредно увеличаване на риска, не са излагани конкретни мотиви във въззивното решение, т.к. такъв въпрос не е бил въвеждан в предмета на спора. Съдът, с оглед спорния предмет, е ограничил преценката си до това, налице ли са условията на определени клаузи в ОУ, от които застрахователят черпи права. Неговите възражения са били, че водачът е действал при проявена груба небрежност и в нарушение на задълженията си за полагане на грижата на добрия стопанин по чл.9.1 от ОУ, поради което по силата на чл.8.8 от ОУ застрахователят не дължи покриване на причинените щети. Въз основа на данните по делото съдът е формирал извода, че поведението на водача в конкретната ситуация не може да се квалифицира като груба небрежност, поради което и обезщетение се дължи. Следователно, дори да се счете, че въпросът е значим за изхода от спора, независимо как е формулиран /налице ли е застрахователно събитие, налице ли е груба небрежност, изключваща покрития риск, налице ли е извънредно увеличаване на риска в посочения случай и пр./, той при всички случаи е обусловен от конкретно установените по делото факти и тяхната преценка. Поради това той е относим към правилността на решението, а не към основанията по допускане на исканото обжалване, съобразно общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 782/11.12.2014 г. по в.т.д. № 1071/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в неговата осъдителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: