О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 04.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4167/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. В процесуален представител на ищеца – “Х” Е. – П. , против въззивно решение №865/04.6.2008 г. по гр.д. №525/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.к.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Като съществени материалноправни въпроси се сочат следните: 1. “Дали имоти, върху които законно е била изградена постройка по чл.120 ППЗТСУ/отм./ са “незастроени” по смисъла на § 7, ал.1, т.3 ЗМСМА ? 2. Д. земята, върху която е изградена постройка по чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ може да се счита за предоставена на държавата, с издаването на разрешението за строеж ? и 3. К. е правното значение на включването на ДМА в баланса, капитала и/или уставния фонд на търговското дружество, извършено при преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества при условията на ЗППДОП/отм./ – има ли това включване правопораждащо действие или е доказателство за извършване на разпоредително действие от представителя на дотогавашния титуляр на право?.
Моли се за допускане до касационно обжалване на касационната жалба и уважаването й.
Ответниците по касация – С. Г. , Е. В. и Б. Г. , посредством процесуалния си представител – адв. Т, са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с което оспорва изложението и считат, че не налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендират се разноски.
Останалите ответници по касация не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател материалноправни въпроси обаче не са съществени по следните съображения:
Обстоятелството, че в имота има постройка не означава забрана за възстановяване на правото на собственост върху земята, съгласно нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Представеното копие от строително разрешение № 23 от 01.6.1982 г. за монтиране на временен павилион не означава приложение на визираната разпоредба. Безспорно е, че в процесния случай е налице първата хипотеза на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като е построен павилион и строителството е завършено. Пречка за възстановяване на собствеността върху този имот, който безспорно се намира в границата на урбанизираната територия, е сградата да е построена при спазване на всички нормативни изисквания. Легално определение на понятието “спазване на всички нормативни изисквания при построяването на сградите” е дадено в § 1д ППЗСПЗЗ. Според него спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградите по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекта и да разрешават строителството на сградата.
По делото е представено само разрешение за строеж. Други документи за одобрен архитектурен проект и тези, изброени в глава VІ ППЗТСУ/отм./, приложим към момента на издаденото строително разрешение, не са представени. Тежестта за доказване спазването на нормативните изисквания за строежа на павилиона е върху касатора – ищец, което той не е сторил.
Ето защо поставените от касационния жалбоподател материалноправни въпроси не се явяват съществени за решаването на спора.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
С оглед изхода н.от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящата инстанция сумата 160 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №865/04.6.2008 г. по гр.д. №525/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, подадена от “Х” Е. – П. , вх. №17424/15.7.2008 г.
ОСЪЖДА “Х” Е. – град П., ул.”Г” №7, да заплати на С. Н. Г., ЕГН – 5001034616, от град П., ул.”Н” №51, вх. Г, ет.1, ап.1, деловодни разноски в размер на 160/сто и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: