4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
[населено място], 10.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3093 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 151 от 05.02.2013г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2919/2012г., с която е потвърдено решение № 3197 от 09.07.2012г. по гр.д. № 5066/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от И. Д. М., Х. К. М. и Д. И. Д. против З. Н. С. и Г. Н. А. иск по чл. 72, ал.1 ЗС във вр. с §4в ПЗР ЗСПЗЗ за заплащане на следните суми: 31 000 лв. на първите двама ищци в съпружеска имуществена общност и 4 000лв. на третия ищец, представляващи стойност на извършени подобрения в качеството им на добросъвестни владелци на недвижим имот или евентуално в качеството им на недобросъвестни владелци със знанието и без противопоставянето на ответниците, които подобрения са подробно описани в решението.
Касационната жалба е подадена от ищците И. Д. М., Х. К. М. и Д. И. Д. чрез пълномощника адв. И.. Като основание за достъп до касационно обжалване се поддържа произнасяне на съда по процесуални и материалноправни въпроси за правото на ползвателя по §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ да получи заплащане за построената от него сграда в имота и относно погасяването на това право по давност. Според касатора правото на ползвателя да получи заплащане за изградената постройка като вид подобрение и заплащането на останалите подобрения се регламентират от законодателя по различен начин. В този смисъл е съдебната практика, изразена в решение на Върховния административен съд от 2008г. Освен това, според касаторите тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата З. Н. С. и Г. Н. А. намират жалбата на Д. И. Д. за недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Жалбата на И. и Х. М. считат, че не отговаря на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Същата е насочена отчасти срещу акт, който не подлежи на обжалване. Предявеният от ищеца Д. И. Д. иск е с цена 4 000лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Следователно касационна жалба на този жалбоподател е недопустима. Ето защо, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба от Д. И. Д. и да прекрати образуваното касационно производство по нея. По жалбатата на И. и Х. М. касационното производство е допустимо, тъй като не са налице ограниченията на чл. 280, ал.2 ГПК.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Претенцията е за подобрения, състоящи се в изграждане на сгради и засаждане на трайни насаждения, извършени от първите двама ищци И. и Х. М. в качеството им на ползватели на имота, а третия ищец – Д. Д. /син на първите двама/ като приобретател на имота по силата на договор за дарение. Ответниците по иска са лица, чиято собственост върху имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. С влязло в сила решение е уважен иск на ответниците против ищците за установяване собствеността и предаване владението на върху */* ид.ч. от реална част с площ * кв.м. от ПИ № *, целия от * кв.м., която реална част представлява ПИ № *, кад.район * по ПНИ на [населено място], кв.Г., местн.”Б.-юг”. Искът за собственост е предявен на 14.07.2005г., а съдебното решение е влязло в сила на 03.02.2011г.
При разрешаване на настоящия спор за извършените в имота подобрения съдът е приел, че ищците не доказват качеството си на добросъвестни владелци на имота, тъй като липсват доказателства за надлежно предоставено право на ползване на И. М. върху имота. Разпоредбата на §4в ПЗР ЗСПЗЗ има предвид подобренията, извършени от лица, които са били ползуватели на имот въз основа на някой от актовете, посочени в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. На второ място, съдът е намерил за недоказано, че извършените подобрения след предявяването на ревандикационния иск са станали със знанието и без противопоставянето на реституираните собственици, което прави невъзможно уважаването на евентуалните претенции по чл. 74, ал.2 ЗС. Освен това според съда, претенцията за подобрения е погасена по давност. Давността е започнала да тече с предявяване на иска за собственост през 2005г. и към момента на предявяване на настоящия иск през април 2011г. е вече изтекла. Съдът е изтъкнал, че ищците са имали възможност да предявят претенциите си чрез възражение или насрещен иск в рамките на процеса за собственост, което не са сторили.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Повдигнатите от касаторите и релевантни за спора правни въпроси са свързани с правото на ползвателя по §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ да получи заплащане за построената от него сграда в имота и погасяването на това право по давност. Не може да се приеме, че е налице противоречие с представеното решение на Върховния административен съд по гр.д. № 9606/2008г., тъй като то разглежда спор за законосъобразност на административен акт – заповед за утвърждаване на оценка на сграда, а и съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС практиката на административните съдилища не се включва в „практиката на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК предполага наличие на неясни или непълни правни норми, подлежащи на тълкуване, липса на съдебна практика по даден въпрос или необходимост от промяна на създадената съдебна практика поради изменение на обществено-икономическите условия. В случая тези предпоставки не са обосновани от касаторите. Отделно от това, по въпросите е налице съдебна практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 325 от 21.10.2011г. по гр.д. № 1171/2010г. на І г.о. се приема, че разпоредбата на §4в ПЗР ЗСПЗЗ не се отнася за лица, които не са ползватели на имот въз основа на някой от актовете, посочени в §4 ПЗР ЗСПЗЗ. А в решение № 275 от 26.04.2010г. по гр.д. № 560/2009г. на І г.о. на ВКС се сочи, че разрешението на ППВС № 6/1974г. относно погасяването по давност на претенцията за подобрения е приложимо и спрямо подобренията в имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ и §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Изводите на въззивния съд в обжалваното решение са в съответствие с посочените разрешения.
Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на И. и Х. М..
Ответниците по жалбата имат право на сторените разноски за настоящето производство, които са по 875лв. за всеки от тях.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба на Д. И. Д. срещу решение № 151 от 05.02.2013г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2919/2012г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3093 по описа за 2013г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по тази касационна жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 151 от 05.02.2013г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2919/2012г. по касационната жалба на И. Д. М. и Х. К. М. от [населено място].
ОСЪЖДА И. Д. М., Х. К. М. и Д. И. Д., всички от [населено място], [улица] да заплатят на З. Н. С. и Г. Н. А. сумата 875 /осемстотин седемдесет и пет/ лв. на всеки един от тях, представляваща разноски за касационното производство.
Определението, в частта с която жалбата се връща, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: