О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 182
гр. София, 12.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4444/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. Г. С. и С. Г. С. срещу решение № 8 от 17.02.2015 г. по гр. дело № 351/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът – [фирма], [населено място] в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК подържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на жалбата до касация.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол поради следните съображения:
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което състав на Бургаски апелативен съд /БАС/ е потвърдил решение № 52113 от 18.06.2014 г. по гр. дело № 505/2014 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/, с което първостепенния съд е уважил иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от настоящия ответник по касация срещу касаторите за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на договор за замяна на недвижими имоти, сключен на 25.03.2011 г., обективиран в нотариален акт № 144, том І, рег. № 764, дело № 141/2011 г. по описа на нотариус Г. Н., вписан в Службата по вписванията в дв. вх. рег. № 434 от 25.03.2011 г., вх. рег. № 436, акт № 111, т. 2, д. № 283, съгласно условията на който З. Г. С. е прехвърлил на С. Г. С. недвижими имоти, подробно описани в нотариалния акт, срещу които е придобил в собственост от С. Г. С. ? идеална част от имот, подробно описан в нотариалния акт и е присъдил разноски в полза на ищеца. С въззивното решение е отменено определение № 2240 от 03.09.2014 г. на първостепенния съд и е постановено изменение на решението на БОС в частта за разноските, като са осъдени ответниците по иска да заплатят на ищеца допълнително към присъдените с решението разноски още и сумата 8500 лв. без ДДС, представляваща заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение.
Касаторите са изложили оплакване за недопустимост на двете решения, постановени по спора, свързано с твърдението им за произнасяне на окръжния съд и апелативния съд по нередовно предявен иск. Според жалбоподателите искът бил предявен не за прехвърлените, съответно 2/9 и 1/3 от имотите по раздел ІІ, т. 1 и т. 5 от нотариалния акт идеални части от имотите, а за целите имоти. Същите твърдят, че съдът бил уважил иска, както са прехвърлени имотите – в идеални части, но бил сезиран за целите имоти. Касаторите считат, че петитумът на исковата молба бил нередовен. Във връзка с разясненията в т. 1 ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС касационният съд е задължен да извърши служебно проверка относно вероятна недопустимост на възззивното решение дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В изпълнение на тези разрешения настоящият състав на ВКС при разглеждане на проведените от ищеца и съда процесуални действия по образуване и движение на съдопроизводството не констатира нередовности на исковата молба, които да обосновават извод за съществуването на вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо. Предмет на делото е потестативно право на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда – в случая посочената по – горе замяна на недвижими имоти, предмет на цитирания нотариален акт. Неточното описание на имотите в исковата молба и несъответствието на описанието с отразеното в нотариалния акт, обективиращ предмета на сделката не обуславя нередовност на сезирането на първостепенния съд и въззивния съд, след като ищецът е посочил точно съдържанието на договора и нотариалния акт във формата, на който е сключен договора. За това следва да се приеме, че въззивният съд не се е произнесъл при наличието на процесуални пречки за разглеждане на спора по същество. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради липсата на данни за вероятна недопустимост на въззивното решение.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, формулирани, както следва: „От който момент възниква вземането на кредитора по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, когато качеството на кредитор се удостоверява със съставен по реда на ЗДФК /отм./ акт за начет и предявен в съда по реда на чл. 299 ГПК /отм./.” Въпросът е допълнен с още един въпрос, а именно: „…дали вземане, констатирано с акт за начет, предявено в съд по реда на чл. 299 ГПК /отм./ възниква от момента на съставяне на акта или от друг момент, примерно, както твърдим в касационната жалба от влизане в сила на съдъбен акт по предявения в съд акт за начет.”. Другият въпрос, въведен в приложението е следният: „Когато ищецът по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД се позовава на приложение на презумпцията за знание по ал. 2 поради родството между страните по оспорваната сделка, трябва ли да докаже основанието за нейното приложение – наличието на посочена в закона родствена връзка, в случай, че ответникът изрично не признава в отговора си този факт ?”.
По първия по реда на изложението въпрос, допълнен с цитирания по – горе въпрос се поддържа, като допълнително основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложението не е мотивирано с обосноваване на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липса на съдебна практика с посочване и обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни разпоредби, за да се създаде съдебна практика по приложението им. Жалбоподателите не са съобразили разрешенията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, поради което не са аргументирали допълнително основание по посочената норма, а неговата липса има за последица недопускане на касационен контрол. Следва да се има предвид още и следното. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение, поради което приетото от съда, че искът по чл. 135 ЗЗД стои на разположение на кредитора и преди присъждане на вземането му по съдебен ред е в съответствие с практиката на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК /напр. решение по гр. дело № 4996/2013 г., решение по гр. дело № 754/2009 г. на състави на ІV г.о./. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с цитираните въпроси касаторите не са релевирали основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Следващото основание, поддържано от касаторите е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като същите се позовават на решения по чл. 290 ГПК /решение по гр. дело № 5569/2013 г. на състав на І г.о., решение по гр. дело № 1387/2011 г. на състав на ІІІ г.о./ и твърдят, че въззивното решение е постановено в противоречие с техните разрешения по следния въпрос: „Когато ищецът по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД се позовава на приложение на презумпцията за знание по ал. 2 поради родството между страните по оспорваната сделка, трябва ли да докаже основанието за нейното приложение – наличието на посочена в закона родствена връзка, в случай, че ответникът изрично не признава в отговора си този факт ?”. Цитираният въпрос не произтича от приети от въззивния съд правни разрешения, а от становище на касаторите, основаващо се на твърдения, неотговарящи на данните по делото. От отговора на исковата молба, приложен към гр. дело № 653/2013 г. на Поморийски районен съд се установява, че ответниците не са оспорили родствената си връзка, като братя, както необосновано твърдят същите вече, като касатори чрез процесуалния си представител, адвокат Е. М.. Напротив в отговора на исковата молба е посочено, че вторият ответник „не поддържа близки отношения със своя брат”, както и че „Причина за извършената замяна са вътрешните отношения в семейството и разпределяне семейното имущество между двамата братя по воля на дарителката З. П.”. В определението по чл. 140 ГПК от 02.04.2014 г. по гр. дело № 505/2014 г., с което е изготвен проект на доклад по делото изрично е констатирано наличието на презумпция по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание от страна на С. С., като брат на З. С. за увреждането във връзка, с което са дадени указания на ответниците по иска за това, че им се възлага тежестта да оборят презумпцията за знание. Възражение по доклада относно обстоятелството, засягащо родствената връзка между ответниците, като братя не е направено. Въпросът, цитиран по – горе е поставен предвид становище на жалбоподателите, че бил възникнал спор относно наличие на родствена връзка между тях, като братя обуславяща неприлагане на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Видно от изложеното такъв спор по делото не е възниквал. Поради това и формулирането на въпрос с оглед фактическа обстановка, която не е била установена по делото, нито е била приета от въззивния съд, а произтича от становище на касатора, поддържано в касационната жалба /във въззивната жалба не е правен довод в тази насока/ не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е мотивирано и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросите, по които са се произнесли съставите на ВКС засягат разпределението на доказателствената тежест при спорни и недоказани факти, при което страната недоказала твърденията си понася последиците от недоказването, а тези въпроси не са идентични с въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с цитирания въпрос касаторите не са релевирали основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторите не са обосновали наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 17.02.2015 г. по гр. дело № 351/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: