4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 14.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4312/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на ищцата П. Д. Т. срещу въззивно решение на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пернишки районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ, предявени срещу работодателя Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и туристически обекти“- П.. Касаторката е направила искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и след което да бъде отменено въззивното решение като неправилно.
След получаване на препис от касационата жалба и в срока за отговор, ответникът работодател е възразил, че липсват основания за уважаване на искането.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а за да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС следва да установи по какъв правен спор и по кои правни въпроси се е произнесъл въззивния съд и дали има съответствие с въпросите, поставени в изложението и със задължителната практика на ВКС /чл. 280, ал.1 ГПК и т.р.№1-2010- ОСГТК/.
Страните по делото спорят относно законността на заповед за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал.1, т.6 КТ, тъй като от една страна работодателят твърди, че е променил изискванията за образование за длъжността „специалист отдел „Спортни имоти и туристически обекти“ от средно образование на висше образование- специалност „Стопанско управление“ и ищцата не отговаря на новите изисквания, а от друга страна според ищцата тя притежава необходимото образование, тъй като има диплома за завършено висше образование- специалност „Финанси“. Поради несъгласие със заповедта за уволнение, ищцата е предявила искове по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ като в исковата молба е посочила две основания за незаконността на уволнението- работодателят не е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор и тя отговаря на новите изисквания за образование, тъй като притежава диплома за висше образование- специалност „Финанси“.
Въззивният съд е обсъдил писмените доказателства по делото и е приел, че работодателят е изменил изискванията за образование за заемане на длъжността, но ищцата не е отговаряла на тези нови изисквания. И тъй като установените факти по делото съответстват на предпоставките от хипотезата на чл. 328, ал.1, т.6 КТ, то работодателят е имал право да прекрати трудовия договор на същото това основание и е упражнил правото си законосъобразно.
Ищцата е останала недоволна от тълкуването на чл. 328, ал.1, т.6 КТ, тъй като според нея е необходимо установяването и на други факти, които са от значение за законното упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовия договор на това основание. Според нея тези други предпоставки са следните: забрана да се упражни правото на уволнение при вече започнал работен ден; работодателят да не злоупотребява с права; новите изисквания да са обективно възможни; несъответствието с новите изисквания да е фрапиращо. В израз на това становище ищцата е формулирала в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следните въпроси, по които общо подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване: Правилно ли е трудовото правоотношение да бъде прекратено от работодателя при вече започнал работен ден? Следва ли неотговарянето на новото изискване да е формално или да е налице фрапиращо несъответствие? Следва ли работодателят да представи доказателства, че някъде в страната има ВУЗ със специалност „Стопанско управление“? Допустимо ли е работодателят да злоупотребява като поставя изисквания, които са неотносими към характера на работата? Правилно ли е по трудови спорове, ако исковете бъдат отхвърлени, да се присъждат с нищо неоправдани разноски по делото? Според ищцата разрешаването на тези въпроси е от значение за изясняване на точния смисъл на закона и за развитие на правото.
Въз основа на горните данни, ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, защото поставените въпроси не са обуславящи, те са извън правния спор и предмета на доказване, те не съответстват на основанията за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба, въззивният съд не се е произнесъл по тях и отговорът на тези въпроси е без значение за производството по делото. Правото на отмяна на заповедта за уволнение като незаконна по чл.344, ал.1, т.1 КТ е потестативно право на работника и служителя, то е предметът на делото и с исковата молба работникът или служителят е длъжен да посочи правопораждащите факти, от които е възникнало потестативното му право. Тези въведени факти определят предмета на доказване и съдът се произнася само по тези твърдения въз основа на доказателствата по делото, иначе би нарушил диспозитивното начало в процеса. В случая като правопораждащ факт ищцата е посочила само факта на притежаване на същото образование, което е било въведено с новите изисквания. Тя не е направила твърдения за това, че незаконно е уволнена по време на работа, работодателят е злоупотребил с правото си, не съществува такава специалност в системата на висшето образование и не е налице фрапиращо несъответствие между притежаваното образованието и новите изисквания. Такива твърдения не са въведени в исковата молба, поради което тези факти са извън предмета на доказване и предмета на спора, и като следствие отговорът на поставените въпроси в изложението би бил без значение за производството по делото. Този извод касае първите четири въпроса, формулирани от касатора, а последният въпрос от изложението за размера на присъдените разноски се намира извън приложното поле на производството по чл. 288 ГПК, тъй като пътят за защита е по чл. 248 ГПК.
В заключение ВКС намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно тъй като не се установява наличието на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 234/ 15.08.2017г., постановено по в.гр.д. 421/2017г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: