Определение №182 от 26.5.2014 по ч.пр. дело №2390/2390 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 182

София, 26.05. 2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова по ч.гр.д. № 2390 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо ГПК във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5564/20.01.2014 г. на В. И. В. против разпореждане от 6.01.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 16977 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, І г.о., с което е върната частна касационна жалба с вх. № 96329 от 26.08.2013 г. против определение от 8.08.2013 г. по същото дело на СГС, І г.о.
Ответникът по частната жалба С. Р. М. не е подала писмен отговор.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 16977/2011 г. на СГС е образувано по частна жалба вх. № 1025548/13.06.2011 г. против определение от 31.05.2011 г. на СРС, 51-ви състав, с което е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 42183/2010 г., като по-късно заведено от гр.д. № 15505/2010 г. на СРС, 31-ви състав, идентично по основание и петитум, като е прието, че не може да се уважи молбата за изменение, тъй като на изменение подлежи само допустим иск, какъвто в случая не е налице. Първоинстанционното определение е потвърдено с определение от 8.08.2013 г., против което е постъпила частна касационна жалба с вх. № 96329 от 26.08.2013 г., в която са изложени твърдения на В. И. В. и направеното от него обобщение, че в съдебната система има организирана група за преднамерено неправомерни действия, която възпрепятства съдебните процеси по казуса му; цитирани са имената на конкретни съдии; изброени са входящите номера на подадени до момента жалби и е направено искане за справедлив съдебен процес. С разпореждане от 23.09.2013 г. частната касационна жалба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите й в едноседмичен срок чрез посочване какви са пороците на обжалвания акт, представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като са разяснени и изискванията на всяка от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК; приподписване на частната касационна жалба от адвокат или друг негов представител с юридическа правоспособност или представяне доказателства за юридическа правоспособност на жалбоподателя и представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметка на ВКС. Указани са и последиците от неизпълнение на указанията, а именно – връщане на частната касационна жалба. С атакуваното разпореждане съдът е констатирал, че е изпълнено само едно от указанията, касаещо задължението за внасяне на държавна такса, тъй като по негово искане жалбоподателят е освободен от внасяне на основание чл.83 ГПК. Останалите нередовности не са отстранени, поради което частната касационна жалба е върната.
Атакуваното разпореждане е правилно. Постъпилата частна касационна жалба не е отговаряла на изискванията на чл.275, ал.2 във връзка с чл.260, т.3 и чл.261, т.4 ГПК, както и на чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.284, ал.2 ГПК. Съдът е дал подробни указания какви са нередовностите и какви са изискванията за отстраняването им, които са съобщени лично на 14.10.2013 г. В постъпилата на 21.10.2013 г. молба, наименована „жалба – 6” с вх.№ 116038 е възпроизведено изцяло съдържанието на частната касационна жалба и е поискано освобождаване от заплащането на държавна такса, което съдът е уважил с разпореждане от 19.11.2013 г. Следователно правилни са констатациите на Софийски градски съд, че в срока по чл.275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.1 ГПК жалбоподателят не е отстранил пороците на частната касационна жалба, поради което същата подлежи на връщане на основание чл.275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.2, т.2 ГПК и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 6.01.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 16977 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, І г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top