О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 30.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 28 март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 546 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [община] срещу определение № 3781/223.12.2015 г. по гр.д. №3007/2015 на Софийски апелативен съд, ГК, с което е потвърдено определение №45478/25.06.2015 по т.д. №3019/2015 г. на СГС,VІ-1 с-в за връщане на ИМ вх.№ 57742/07.05.2015 г. на [община] в частта относно претенцията за 279 969,47 лева-т.6 от петитума. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че въпреки дадените с предходни разпореждания от първоинстанционния съд подробни указания за отстраняване на нередовността на претенцията по т.6 от ИМ с посочване на основанието на което се претендира от ищеца [община] сумата от 279 969,47 лева това не е сторено. В депозираната на 22.06.2015 г. молба-уточнение ищцовата страна за пореден път се е позовала на няколко договора с различен предмет и на ненастъпване, с оглед разпоредбата на чл.105 ЗЗД, на последиците на прихващането, извършено от ответника по иска.
Като обуславящи изхода на спора, с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната жалба се сочат въпросите: дали при посочване на един договор само с един идентификационен признак- напр. М0001 или И. ИСУН и прочие и при неяснота в номерацията, съдът следва да приеме, че липсва идентификация на договора. Не се сочи наличие на някой от допълнителните критерии за дискреция на основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1-3 ГПК
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В случая така формулираните въпроси са чисто фактически, а не правни и биха имали отношение към обосноваността на изводите на съда по конкретното дело, но не касаят пряко тълкуването на законова разпоредба , с цел приложение на правна норма съдържаща се в нея. Липсата на правен въпрос посочен от касатора и на обосновка на наличието на допълнителните основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК изключват допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № № 3781/223.12.2015 г. по гр.д. №3007/2015 на Софийски апелативен съд, ГК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.