О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
ГР. София, 25.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 20.02.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№3317/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Н. М. и З. Г. срещу въззивното решение на Пернишки окръжен съд /ОС/ по гр.д. №315/07 г., с което е отхвърлен искът на касаторите срещу ответниците Ц, Р. Д. и Л. В. с пр. осн. чл.108 от ЗС – за предаване владението на собствения на ищците и ползван от ответниците УПИ * в кв.51 по плана на гр. П., с площ от 488 кв.м.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторите се позовават на тези по т.1 и 3.
За да отхвърли иска за ревандикация на посочения УПИ въззивният съд е приел, че ответниците го ползват на основание, противопоставимо на собствениците – ищци, закупили го по реда на ПМС №235/96 г. с договор от 2.07.98 г. Правото на строеж върху имота е отстъпено на В. М. / наследодател на ищците – бивш съпруг на първата и баща на втората, починал на 23.09.85 г./ с договор от 9.11.60 г. по реда на УНПКИЖС. На осн. чл.1, ал.2 от Указа правото на строеж върху държавна земя включва и правото да се ползва незастроената част от терена на целия държавен парцел.
С договор по нот. акт №115/20.07.85 г. ищцата М дарила със съгласието на съпруга си 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху построената въз основа на отстъпеното право на строеж в имота масивна жилищна сграда на своя брат и наследодател на ответниците В. Със съдебна спогодба от 15.08.85 г. на Пернишки РС по делбено дело №1560/85 г. Н. М. получила в дял втория етаж от сградата, а брат й – първия етаж. Делбата не е оспорена на осн. чл.22, ал.3 от СК от неучаствалия в нея В. М. /респ. от наследниците му/ и е породила действие. Или всеки от съдилителите е придобил заедно с етажа си и съответната част от правото на строеж, инкорпорирано в сградата, предпоставящо ползване на терена, върху който е построена. По –късно ищците са закупили този терен, урегулиран в процесния имот, но обременен с тежест – правото на ползване на ответниците, следващо от и в обем, съответен на придобитото право на строеж – чл.1, ал.2 от Указа. Това право е противопоставимо на собствениците, поради което искът им за предаване на имота е неоснователен.
При тези изводи по съществото на спора поставения в т. А от изложението материалноправен въпрос: дали трети лица, придобили право на собственост върху реална или идеална част от сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя могат да придобият право на собственост върху терена по реда на ПМС №235/96 г., не е съществен, защото не обуславя изхода на спора. Ответниците по иска, като трети при отстъпване на правото на строеж лица, придобили по-късно етаж от построената сграда, противопоставят на ищците не право на собственост върху терена, а правото си да го ползват в съответен на прехвърленото им с основния обект право на строеж, на основание Указа, при действието на който е отстъпено и придобито последното. Закупеният от ищците държавен терен е обременен с правото на ползване на суперфециара и те са го придобили като такъв.
Въпросът в т. Б от изложението – за действителността на делбата по чл.75, ал.2 от ЗН, в която не е участвал съпругът на съделителката Н. М. – В. М. , не е разрешен в противоречие с посочената задължителна практика на ВС – ППВС №7/73 г. Спогодбата по делба е с договорен характер и с нея е извършено разпореждане с общо на съпрузите имущество без участието на съпруга при действието на СК, в сила от 1.07.85 г. Или по отношение на това разпореждане е приложим въведеният с този СК ред за оспорване от неучаствалия съпруг по чл.22, ал.3 от СК. Оспорването не е заявено от съпруга и неговите наследници в преклузивния 6 м. срок, поради което изводът на ОС, че извършеното с делбата разпореждане е породило действие за тях не противоречи на актуалната към процесните материалноправни отношения практика по приложение на закона. Накрая, дори и делбата да беше нищожна, ответниците пак биха имали противопоставимо на ищците право на ползване върху терена, произтичащо от дарението на ид. ч. от сградата с нот. акт №115/85 г.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д. №315/07 г. от 12.05.08 т.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: