ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
София, 04.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 3575 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК, образувано по касационната жалба на “Р” АД П. , приподписана от адв. И, срещу въззивното решение на П. окръжен съд от 31.ІІІ.2008г. по гр.д. № 1058/2007г., с което е отменено решението на П. РС от 02. ХІ.2007г. по гр.д. № 5747/2006г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от “Р” АД срещу “Е” АД София, правоприемник на “Е” АД, иск за установяване правото на собственост на ищеца и за предаване на владението върху реално обособен обект – помещение за трафопост – със самостоятелно функционално предназначение, находящ се в сутерена и партера на сграда “Б” в гр. П., с вход за обслужване на помещението откъм двора на сградата, състоящ се от “П” в сутерена със застроена площ 35.64 кв.м, ведно с 1.33% ид.части от общите части на сградата, при граници: от изток – двор, от запад – коридор, помещение № 11, от север – помещение № 1 за “В” комуникации, и от юг – складови помещения № 3, и “П” в партера, със застроена площ 35.64 кв.м, ведно с 1.62% ид.части от общите части на сградата, при граници: от изток – двор, от запад – магазин за промишлени стоки, от север – санитарен възел и от юг – магазин “Б”.
Ответникът по касационната жалба “Ч” АД София е заел становище за недопускане на касационното обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос /без той да е формулиран/, който е решаван противоречиво от съдилищата и е свързан с точното прилагане на разпоредбите на чл.108 от ЗС и чл.2 ал.4 от ЗДС. В подкрепа на твърдението за противоречива практика на съдилищата са посочени и представени 13 броя решения на ВАС и решение № 11/21.V.2001г. на КС на РБ по к.д. № 18/2000г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, П. окръжен съд е приел, че ищецът не е установил с издадения въз основа на А. за частна държавна собственост №/07. ХІ.1997г. констативен нотариален акт № 153/2002г. и с факта, че имотът е включен в капитала му, придобито от него чрез някой от законово регламентираните способи право на собственост върху процесния трафопост. Не са представени доказателства имотът да му е бил предоставен за стопанисване и управление към момента на преобразуването му с оглед ПМС 201/25. Х.1993г., респективно чл.17а от ЗППДОП /отм./. Трафопостът е изграден през 1966г. и по силата на Закона за електростопанството от 1948г. /отм./ и Закона за електростопанството от 1975г. /отм./ е бил държавна собственост, част от електрическата мрежа като съвкупност от електропроводни линии, подстанции, трансформаторни постове, свързани помежду си, и не са били налице законови предпоставки за включването му в капитала на дружеството-ищец, тъй като се касае за енергиен обект с особен статут и правен режим.
Касационното обжалване на въззивните решения не е задължително, а факултативно, то е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /това основание в случая не се твърди/, който е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На първо място, в разглеждания случай касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а това препятства възможността за преценка дали този въпрос е съществен, т.е. дали разрешаването му по различен от възприетия от въззивния съд начин ще се отрази на крайния резултат по спора, както и за наличието и на останалите специални критерии за допустимостта на касационното обжалване. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се препраща в тази насока към касационната жалба, но в нея са изложени съображенията на касатора за твърдяната от него неправилност на въззивното решение, които са основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, но не и основания за допускане на такова.
От друга страна, представените от касатора решения на ВАС на РБ и на КС на РБ не може да се вземат предвид за обосноваване на извод за наличие на твърдяната противоречива съдебна практика по прилагането на чл.108 от ЗС и чл.2 ал.4 от ЗДС. Това е така, тъй като противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК може да съществува само по влезли в сила решения по дела със сходен с този по разглежданото дело предмет, каквото не обуславят посочените решения. Относно решението на Конституционния съд това е така и тъй като този орган не е в съдебната власт и не осъществява правораздаване /чл.117 и чл.118 от Конституцията на РБ/.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от П. окръжен съд, ГК, на 31.ІІІ.2008г. по гр.д. № 1058 /2007г. въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: