О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 29.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 22 февруари , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1560/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. С. срещу решение № 826/19.12.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №1227/2014 г. , с което е потвърдено първоинстанционното решение № 96 от 29.07.2014 г., постановено по гр.д. №160/2013 на ОС-Пловдив. С последното е отхвърлен искът на [фирма]-гр. С. по реда на чл. 422 ал.1 ГПК срещу С. П. Б. за установяване съществуването на вземане на банката в размер на 136 431,44 лева-главница, договорна лихва от 54 581,46 лева за периода 29.02.20`12 -24.07.2013 , наказателна лихва от 19 082,77 лева и заемни такси от 856,81 лева, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.2 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1т.1ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. П. Б. чрез процесуалния си представител изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен описания по-горе иск, решаващият въззивен състав е изложил следните съображения:
Между ответника Б. и банката-ищец [фирма]-С. е сключен договор за ипотечен кредит в размер на 146 000 лева за срок от 240 месеца. На 20.11. 2009 г. между същите страни е сключено споразумение за преструктуриране на дълга. След м. ноември 2011 г. длъжникът е преустановил обслужването на кредита, което е дало основание на банката да обяви целия остатък от дълга за предсрочно изискуем и да се снабди със заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист. Основното възражение на ответника е, че при сключването на самия договор за кредит, той е действал като подставено лице, прикривайки със съгласието на банката реалния кредитополучател –третото лице-помагач Л. А. Б. . Това твърдение се установява, според съда, както от сключените договор и анекси между Б. и Б. за предоставяне на средствата получени по банковия кредит от Б. на Б., така и от писмените доказателства за това,че вноските се погасяват от Б. и че ипотекираните имоти, обезпечаващи дълга са собственост на последния и на негови близки, както и от свидетелските показания на разпитаната като свидетел И. Д.-юрисконсулт на клона на банката в П., където е бил сключен самият договор за кредит. Събирането на гласни доказателства за установяване на персоналната симулация е допуснато на основание чл.165 ал.2 предложение първо ГПК , поради наличие на писмено доказателство изходящо от другата страна-ищеца, които правят вероятно твърдението за привидност на ответника като кредитополучател. Като такова начало на писмено доказателство е преценен протоколът от проведена на 06.04.2012 г. среща между представител на [фирма] и клиента-кредитополучател като подписът за клиент в самия протокол е на Б., а не на Б.. Същият протокол е подписан и от представител на кредитодателя. С оглед изложеното, съдът е счел за доказано, че ответникът Б. е послужил като подставено лице –страна по привидна сделка сключена между него и банката-кредитодател и прикриваща действителните отношения между последната и Л. Б. като действителен получател на сумата по кредита. Ето защо симулативният договор, на който се основава претенцията е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД и по него не настъпват правни последици между страните по него, от което следва, че искът на банката срещу подставеното лице-страна по този договор е неоснователен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя [фирма] като правен въпрос от значение за изхода на спора се сочат въпроси,които обобщено се свеждат до това, какво следва да е съдържанието на документ, за да има характеристиката на начало на писмено доказателство, съгласно чл.165 ал.2 ГПК. По този въпрос липсва разминаване с посочената от самия жалбоподател задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК. В Р №`484/11.06.2010 г. по гр.д. №375/10 на Четвърто г.о. на ВКС е прието, че начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК е този документ, в който привидността не е изрично призната, но са обективирани изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. Като съставител на този документ следва да участва и страната, която оспорва доводите за привидност. Именно на тези характеристики отговаря напълно и цитираният протокол от 06.04.2012 г. за проведена среща между представител на [фирма] и Б./ а не Б./ , доколкото подписът за клиент в самия протокол е именно на Б., а не на Б. и този протокол е подписан и от представител на банката-кредитодател. Въз основа на този непълен обратен документ са допуснати и изслушани и гласните доказателства в процеса.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят и направените разноски в размер на 1000 лева-платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съгласно изричното отбелязване в представения с отговора на жалбата договор за правна помощ.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №826/19.12.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №1227/2014 г. .
ОСЪЖДА [фирма]-гр. С. да заплати на С. П. Б. сумата от 1000 лева-платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.