ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183
София, 04.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 2739 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Н. Н. и М. Н. Д. , и двамата от гр. П., приподписана от адвокат Ц, срещу въззивното решение на П. окръжен съд от 07.V.2008г. по в.гр.д. № 230/2008г.
Ответникът по касационната жалба О. П. е заел становище, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение П. ОС е оставил в сила решението на П. РС от 26. Х.2007г. по гр.д. № 1711/2007г., с което са отхвърлени предявените от С. Н. и М. Д. срещу ОБщина П. искове с правно основание чл.55 ал.1 предложение първо от ЗЗД за присъждане на общо 9775.50лв., представляващи събран без основание данък върху добавената стойност по сключен помежду им на 20.ІІІ.2007г. договор за замяна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.VІ.2007г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с решение от 21. ХІІ.2006г. Общинският съвет П. е разрешил замяна на 66.5 кв.м общинско дворно място, участващо в УПИ *търговия и услуги в кв.257”б” по плана на П. с 29 кв.м и в УПИ *търговия и услуги с 37.5 кв.м, на обща стойност 46550лв., със 74 кв.м, представляващи част от новозаснет поземлен имот 804, попадащи в част от площад „С” и в част от улица – тупик между квартали 257 и 257 „б”, собственост на наследниците на Г. Н. Г. – ищците, на стойност по пазарни цени 46550лв. В решението е вписано, че ищците дължат 2% местен данък /931лв./ на основание чл.46 ал.2 т.1 и чл.47 ал.3 от ЗМДТ, 3% режийни разноски /1396.50лв. плюс начислено върху тях ДДС 279.30лв./ на основание чл.42 ал.4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпорегждане с общинско имущество в О. . Решението е взето при действието на стария ЗДДС, поради което в него не се включва задължение за заплащане от ищците и на ДДС върху стойността на придобивания по замяната имот и върху местния данък. Със заповед на кмета от 26.І.2007г., издадена след влизането в сила на новия ЗДДС, замяната е разрешена съобразно решението на О. , като е допълнено, че по силата на чл.45 ал.5 т.1 от новия ЗДДС ищците дължат 9310лв. ДДС, както и ДДС върху местния данък 186.20лв. Тази заповед е съобщена на ищците, които не твърдят и няма данни по делото да са я обжалвали. На 20.ІІІ.2007г. страните са сключили договора за замяна при условията, определени с решението на О. и с последвалата я заповед. Към сделката е бил приложим новият ЗДДС, поради което и по силата на чл.6 ал.1 и чл.45 ал.5 от същия общината правилно е начислила ДДС върху пазарната цена на имота с оглед наличието на доставка, тъй като е прехвърлено право на собственост върху УПИ по смисъла на ЗУТ, както и върху местния данък с оглед разпоредбата на чл.26 ал.3 от ЗДДС. Прието е и че О. П. не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като ДДС се внася в републиканския бюджет, а не в общинския такъв, поради което дори да се приеме, че ДДС неправилно е начислен и внесен поради липса на основание за това, обогатилият се правен субект не е общината, а държавата.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, относно допускането на касационното обжалване се сочи, че съществува противоречива практика по въпроса дали заповедите на кметовете за определяне на купувач и за посочване на цена представляват индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол, и дали ДДС следва да се счита включено в цената, определена от О. , в каквато връзка са представени решение на А. съд С. по адм.д. № 28/2007г. и определение на А. съд Р. по адм.д. № 54/2007г. Твърди се, че тези проблеми /дали в цената по решението на О. е включен ДДС, дали сделката е по принцип облагаема и дали върху местния данък се дължи ДДС/ са съществени материалноправни такива и са от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че в разглеждания случай не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществени материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, първо, защото с посочените и представени решение и определение на административни съдилища не се обосновава наличието на противоречива практика по релевираните в изложението въпроси. Решението е обезсилено, а определението – отменено, а само по влезли в сила съдебни актове, и то постановени по еднакви или сходни предмети на делата /каквито не са тези по граждански и по административни спорове/, може да са налице противоречиво разрешавани въпроси от процесуалноправен или материалноправен характер.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване, визирани в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В изложението си касаторите са обосновали необходимостта от това само с противоречивата съдебна практика, обективирана в посочените решение и определение на административни съдилища, което по наведените вече съображения не може да се приеме. От друга страна, релевираните материалноправни въпроси са значими, но не са съществени в случая, тъй като дори разрешаването им по различен от възприетия от въззивния съд начин не би се отразило на крайния резултат по решението. Това е така, тъй като те са част от решаващите изводи на въззивния съд, с всеки от които сами по себе си той е обосновал неоснователност на предявените искове. А по извода, че ответната община не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, касаторите не са релевирали никакви оплаквания в касационната жалба, нито го навеждат в изложението си като основание за допускане на касационното обжалване. И тъй като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът се произнася само в рамките на заявените от страните предели, в които в случая посоченият решаващ съществен материалноправен въпрос не може и няма да е, дори да се приеме, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване по релевираните въпроси, то ще бъде безпредметно поради невъзможност този въпрос да се подложи на преценка, а следователно и да се преодолее вече преклудираният извод за неоснователност на исковете поради предявяването им срещу материалноправно нелегитимирана страна.
По изложените съображения се налага извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на П. окръжен съд, ГК, І-ви въззивен състав, от 07.V.2008г. по гр.д. № 230/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: