О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 10.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 679/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ф. И., действащ като [фирма], чрез пълномощника му адв. К. Г., против решение № 1063 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 205/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Н. И. Н. и М. И. Н. на основание чл. 236 ал. 2 ЗЗД сумата 3 150 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2008 г. до окончателното й изплащане, и 300 лв. разноски, и е потвърдено решението по гр.д. № 15/2008 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ищците на основание чл. 228 ЗЗД сумата 1800 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2008 г. до окончателното й изплащане, и мораторна лихва в размер на 674,65 лв.
Ответниците по жалбата Н. И. Н. и М. И. Н. не са изразили становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решението противоречи на решения на ВКС /ВС/ и СГС, приложени към изложението, както и, че решението на съда е от значение за точното прилагане на закон, тъй като атакуваното решение противоречи на чл. 55 ал. 1ТЗ и чл. 146 ГПК /отм./ и е налице колизия на чл. 64 ЗС и чл. 228 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай не са формулирани конкретни правни въпроси, от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъдат обсъдени във връзка със сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280 ал. 1 ГПК. Касаторът не е изложил и обосновка, която да е относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1063 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 205/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: