3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София,30.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1235/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 176 от 27.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1778/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1262 от 28.03.2013 г. по гр. д. № 1436/2012 г. на Пловдивски районен съд са отхвърлени предявените от ЗАД [фирма] против Лидия П. Г. и Д. К. Г. искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ и дружеството – касатор е осъдено да заплати на Лидия и К. Г. сумата 2 860 лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответниците по касация Лидия П. Г. и Д. К. Г. – двамата от [населено място], обл. Пловдивска, изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения :
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] против Лидия П. Г. и Д. К. Г. искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 6 000 лв., претендирана солидарно от двамата ответници като част от вземане за сумата 23 913.69 лв., изплатена от застрахователното дружество – ищец на трето лице като обезщетение за вреди по застраховка „Бонус Каско” във връзка с настъпило на 01.08.2009 г. застрахователно събитие. В срока по чл.131 ГПК ответниците са предявили срещу първоначалния ищец насрещни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 6 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди, произлезли от същото застрахователно събитие. Насрещните искове са основани на твърдения, че вредите са причинени от водач на превозно средство със застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД [фирма].
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по така предявените първоначални и насрещни искове, които с оглед размера на претендираните парични вземания са с цена под 10 000 лв. Вземанията произтичат от застрахователни договори, дефинирани в чл.1, ал.1, т.6 ТЗ като абсолютни търговски сделки, което предопределя търговския характер на делото. След като въззивното решение е постановено по търговско дело и с него са разгледани искове с цена под 10 000 лв., същото не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.2980, ал.2 ГПК. Като подадена срещу необжалваемо въззивно решение касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността решението да бъде обжалвано с касационна жалба не пораждат право на обжалване, тъй като това право е отречено от закона – чл.280, ал.2 ГПК.
Независимо от изхода на производството пред ВКС, разноски не следва да се присъждат на ответниците по касация. Претендираните разноски са за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2014 г., приложен към отговора на касационната жалба. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в случай на уговорено плащане по банков път задължително се представят доказателства за това. В случая договорът за правна защита и съдействие съдържа отбелязване, че уговореното възнаграждение от 750 лв. е платено по банкова сметка, но банкови документи за извършване на плащането не са представени, което съставлява пречка възнаграждението да се присъди като разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЗАД [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 176 от 27.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1778/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :