5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 25.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1510 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството срещу решение №96 от 15.01.2015г., постановено по т. д. №3268/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №4226 от 11.06.2014г. по гр. д. №4270/2011г. на Софийски градски съд, ГО, І състав, в обжалваните части, с които министерството е осъдено да заплати на [община] на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 231 480,02 лева, представляваща дължимо плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG161РО001/1.4-03/2008/004 за изпълнение на проект „Укрепване на свлачище на път [населено място] – [населено място]- [населено място], км 2+800“ по Оперативна програма „Регионално развитие“ /2007 -2013г./, заедно със законната лихва от 05.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.20а ал.1 и чл.79 ал.1 от ЗЗД и Постановление №121 на Министерския съвет от 31.05.2007г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Излага доводи и че съдът не е обсъдил в цялост всички релевантни доказателства. Поддържа, че по делото са установени нарушения на [община] при провеждането на обществената поръчка за избор на изпълнител по проекта, предмет на договор №BG161РО001/2.1-02/2007, поради което за министерството като договарящ орган е възникнало правото да наложи финансови корекции по този договор, както и да прихване дължимите суми от сумата, подлежаща на изплащане по процесния договор №BG161РО001/1.4-03/2008/004.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, а като значим за изхода на делото е формулиран следният материалноправен въпрос: Приложими ли са общите правила и разпоредби за неизпълнение на договор по ЗЗД по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“. Касаторът поддържа, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата като се позовава на решение №105/17.01.2014г. по т.д.№3073/2013г.на СГС, решение №876/11.06.2014г. по т.д. №4970/2013г. на СГС, решение от 12.02.2015г. по т.д. №6097/2013г. на СГС, решение №74/14.01.2014г. по т.д. №1978/2013г. на СГС, потвърдено с решение №961/19.05.2014г. по в.гр. дело №1408/2014г. на САС. Твърди също,че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [община] оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между [община] и МРРБ е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG161РО001/1.4-03/2008/004 за изпълнение на проект „Укрепване на свлачище на път [населено място] – [населено място] – [населено място], км 2+800“ по Оперативна програма „Регионално развитие“ /2007 – 2013г./, по силата на който министерството предоставя на общината безвъзмездна помощ за реализиране на посочения в договора проект, с максимален размер на помощта 999 977,89 лева, като са изплатени предвидените в договора авансово плащане и първо междинно плащане. С искане от 24.08.2010г. общината е поискала третото поред плащане по договора в размер на 351 070,01 лева, а с писмо от 05.01.2011г. на главния директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие“ при МРРБ е отказано изплащане на част от сумата в размер на 231 480, 02 лева, тъй като са наложени финансови корекции по предходен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG161РО001/2.1-02/2007 за изпълнение на проект „Ремонт на общински път ІV -98004, в участъка разклон [населено място] – [населено място]“. След анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на заявените от страните доводи и възражения, въззивният съд е приел, че исковата сума е дължима, тъй като са изпълнени предвидените в процесния договор №BG161РО001/1.4-03/2008/004 предпоставки за нейното плащане. Приел е, че е допустимо прихващане на дължимите от ответника МРРБ по процесния договор суми с дължими от общината суми поради наложени финансови корекции по други договори за безвъзмездна финансова помощ между страните, но ответникът при условията на пълно доказване следва да установи, че е налице твърдяното от него нарушение на общностното и националното право във връзка с обществените поръчки, което има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз и/или националния бюджет, чрез отчитане на неоправдан разход. Стигнал е до извода, че по делото не е доказана нередност, която да съставлява основание за налагане на финансови корекции в размер на 5%, тъй като допуснатите при провеждането на обществената поръчка за определяне на изпълнител на проекта по договор №BG161РО001/2.1-02/2007 нарушения на чл.41 ал.3 и чл.42 от ЗОП /ред. ДВ бр.37/2006г./ нямат за последица нанасянето на вреда на бюджета на съюза или на националния бюджет.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая поставеният от касатора въпрос е относим към предмета на спора, но не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК. За да стигне до извода за основателност на предявения иск, въззивният съд не се е позовал на разпоредбите на ЗЗД, а подробно е анализирал разпоредби на приложимите нормативни актове от правото на ЕС и националното законодателство – Регламент (EO) 1083/2006г. на Съвета от 11 юли 2006г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) 1260/1999г. и ПМС №134/2010г. Обсъдил е също клаузите на сключените между страните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и произтичащите от тях права и задължения на страните. Въз основа на това тълкуване съдът е направил извод, че не са налице основания за налагане на финансова корекция по договор №BG161РО001/2.1-02/2007, съответно за отказ за изплащане на помощта по процесния договор №BG161РО001/1.4-03/2008/004. Единственото позоваване на ЗЗД е при определянето на правната квалификация на предявения иск. По тези съображения формулираният в изложението въпрос не може да се определи като правен въпрос от значение за изхода на делото.
Следва да се отбележи, че не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК е налице, когато разрешението на въпрос, обуславящ изхода на делото, в обжалваното въззивно решение е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е ангажирал доказателства, че представените от него решения на СГС и САС са влезли в сила. Наред с това не е налице противоречие по релевантния правен въпрос между мотивите на тези съдебни актове и мотивите на обжалваното въззивно решение на САС. Представените от касатора решения са постановени по спорове във връзка с изпълнението на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“, но в мотивите си съдилищата не са изключили приложението на общите правила на ЗЗД по отношение на този вид договори.
Допускането на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл. С редица постановени по реда на чл.290 от ГПК решения, служебно известни на настоящия състав: решение №108 от 07.09.2009г. по т. д. № 570/2008г. на II т. о., решение №67 от 30.07.2014г. по т. д. №1843/2013г. на II т. о., решение №141 от 29.02.2012г. по т.д. №6628/2010г. на ІI т. о., решение №12 от 31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на I т. о., и др., Върховният касационен съд се е произнасял по спорове относно изпълнението на договори, сключвани в рамките на различните оперативни програми, финансирани от ЕС. Видно от посочените решения, наред с нормативните актове от правото на Европейския съюз и националното законодателство, уреждащи специфичните условия за предоставяне на средствата по различните програми, при преценката на съда за валидното изпълнение на поетите с договорите задължения намират приложение и общите правила на ЗЗД. Тази практика е съобразена и от Софийския апелативен съд, което изключва наличието на твърдяното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация [община] не следва да бъдат присъждани разноски, въпреки изричното искане в отговора на касационната жалба, доколкото не са представени доказателства за действителното уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №96 от 15.01.2015г., постановено по т. д. №3268/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.