3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 20.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 384 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Т. К. Д. като [фирма]-гр. В., приподписана от пълномощника му адв.Е. от АК-В. срещу определение от 16.11.2016 г. по в.ч.т.д. № 508/17 на АС-Варна, с което е потвърдено определение № 214/24.07.2017 г. по т.д. № 13/2007 на ОС-Шумен, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по иска на същия срещу ЕТ“В.-К. А. за установяване на недължимостта от ищеца , по отношение на този ответник в качеството му на солидарен съдлъжник наред с ищеца към взискателя, по изп.дело №117/2015 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег.№ 775 с р-н на действие [населено място], [фирма] на сумата от 65 716,51 лева –разлика между 16 429,13 лева до пълния размер на вземането по изп.дело в размер на 82 145,64 лева.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
От страна на ответника по ЧКЖ не е постъпил писмен отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл.280 ал.2,т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно определение,съдът се е позовал на това, че е сезиран с отрицателен установителен иск на длъжника по изпълнението Т. К. Д. като [фирма] срещу платилия целия дълг, солидарен съдлъжник [фирма] и срещу останалите солидарно отговорни длъжници, с предмет : установяване на недължимостта от ищеца в качеството му на солидарен съдлъжник, по изп.дело №117/2015 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег.№ 775 с р-н на действие [населено място], [фирма] на сумата от 65 716,51 лева –разлика между 16 429,13 лева до пълния размер на вземането по изп.дело в размер на 82 145,64 лева. Прието е, че правен интерес от такъв иск ищецът има само по отношение на платилия цялото задължение солидарен длъжник [фирма], доколкото той встъпва в правата на удовлетворение в изпълнението взискател-чл.429 ал.1 ГПК, но не и по отношение на останалите съдлъжници по изпълнението. Ето защо и производството е прекратено по отношение на последните, вкл. и по отношение на К. И. А. като [фирма]/ не съществува отделна правосубектност на ЕТ и ФЛ, регистрирано като ЕТ /, в която част определението на ОС-Шумен е било обжалвано и съответно потвърдено с определението на АС-Варна,предмет на настоящата ЧКЖ.
В изложение на основанията за допускане до касация се сочи като правен въпрос от значение за изхода по спора, който въпрос се свежда до правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу солидарен съдлъжник в изпълнението/ К. И. А. като [фирма]/, който повторно, от своя страна е платил целия дълг, на предходно платилия друг солидарен длъжник / [фирма]/и следователно на свой ред е встъпил в правата на взискателя, съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 ГПК.
Следва да се има в предвид , обаче, че този въпрос, както и оплакванията в ЧКЖ, се основават на факт / плащането на целия дълг от втория солидарен длъжник на първия такъв, който вече е бил платил на взискателя/, който не е надлежно релевиран в процеса, чрез посочването му в ИМ или в допълнителната такава и правните изводи на съда по спора не са направени и въз основа на неговата преценка, доколкото този факт не е бил част от предмета на спора от фактическа страна. Ето защо, този въпрос не се явява и обуславящ изхода по конкретния спор.
При това положение, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита, че не се обосновава наличие на въпрос, който да се явява от значение за изхода по спора , от което следва,че липсва първата предпоставка за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК .
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.11.2016 г. по в.ч.т.д. № 508/17 на АС-Варна.
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.