3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София19.03. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 38/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. С. от [населено място], обл. С., срещу определение № 569 от 29.09.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 505/2011 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 18.08.2011 г. по гр. д. № 75/2011 г. на Силистренски окръжен съд, с което е върната като процесуално недопустима подадената от Д. С. жалба срещу постановено по същото дело решение от 01.07.2011 г.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно по съображения, изложени в жалбата.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано по отношение на следните въпроси : „1. Спазено ли е указание на по-горния съд да се разгледа по същество допустима според този съд жалба, след като след разглеждането й по същество изводът на въззивната инстанция отново е недопустимост на жалбата; 2. Произнасяне по съществото на жалбата ли е разглеждане на жалба с предмет, непредявен и различен от предявения, съчетано и с краен извод на съда недопустимост на жалбата, или това е фактически отказ за произнасяне по същество.”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [фирма] не е изразил становище по жалбата. Постъпил е отговор от [фирма] – [населено място], в който е направено изявление за основателност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Силистренски окръжен съд, с което е върната жалбата на Д. С. срещу решение от 01.04.2011 г. по гр. д. № 75/2011 г., съставът на Варненски апелативен съд е приел, че разпореждането е правилно поради необжалваемост на атакувания с жалбата съдебен акт. Въззивният съд е констатирал, че обжалваното решение е постановено в производство по чл.437 ГПК и че със същото е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Д. С., подадена в качеството й на трето за изпълнителното производство лице, срещу действия на съдебен изпълнител, извършени в хода на изпълнително дело. Позовавайки се на изричната разпоредба на чл.437, ал.4 ГПК, предвиждаща необжалваемост на постановените в производството по чл.437 ГПК решения, въззивният съдебен състав е потвърдил разпореждането, с което първоинстанционният съд е върнал насочената срещу необжалваемо решение частна жалба.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към правилността на определението, а не към релевантната за приложното поле на касационния контрол обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите не кореспондират и с данните по делото, тъй като решението, предмет на обжалване с върнатата като недопустима частна жалба, съдържа произнасяне по съществото на подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а не отказ за разглеждане на жалбата, както твърди частната жалбоподателка. Несъответствието на поставените въпроси с въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Непосочването на значим за достъпа до касация правен въпрос и бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК освобождават настоящата инстанция от задължение да обсъжда специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка. Независимо от това за изчерпателност следва да се отбележи, че тази предпоставка не е налице, тъй като в ясната и точна разпоредба на чл.437, ал.4 ГПК /аналогична на чл.334, ал.4 от отменения ГПК от 1952 г./ по изричен начин е отречена допустимостта да се обжалват решенията, с които окръжният съд се е произнесъл по законосъобразността на обжалвани от страните в изпълнителното производство или от трети за това производство лице действия на съдебен изпълнител. Недопустимостта на жалбите срещу решения на окръжен съд, съдържащи произнасяне по съществото на жалби срещу действия на съдебен изпълнител, е възприета по безспорен начин и в константната практика на ВКС, съобразена със задължителните указания в Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. При наличие на ясна правна уредба и създадена по приложението й константна и задължителна практика касационното разглеждане на конкретното делото няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което изключва възможността за допускане на атакуваното определение до касационен контрол на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 569 от 29.09.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 505/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :