9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 31.03.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 27 от 2014година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, постановено на 19.09.2013г. по гр.д.№145/2013г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това Е. В. К. е осъден на основание чл.108 ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на недвижим имот, с площ от 75кв.м., намиращ се в секция “А” на партерния етаж на Ж. “Р. комуна” в [населено място], [улица], с граници: от ляво-съседна сграда №2995, отдясно-магазин “501 стоки”, който понастоящем е “Домашни потреби”, отзад-стълбищна клетка към жилищната част на секция “А” на сградата, отпред-улица, отдолу-подземно складово помещение, на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]; Е. В. К. е осъден на основание чл.109 ЗС да премахне незаконно поставената от него алуминиева дограма, с която е заграден недвижим имот с площ от 75 кв.м., намиращ се в секция “А” на партерния етаж на Ж. “Р. комуна” в [населено място], [улица], с граници: от ляво-съседна сграда №2995, отдясно-магазин “501 стоки”, който понастоящем е “Домашни потреби”, отзад-стълбищна клетка към жилищната част на секция “А” на сградата, отпред-улица, отдолу-подземно складово помещение; признато е за установено по отношение на Е. В. К., че [фирма] е собственик на недвижим имот с площ от 40кв.м., намиращ се в секция “В” на партерния етаж на Ж. “Р. комуна” в [населено място], [улица], с граници: отляво-магазин “501 стоки” на [фирма], от дясно-магазин за промишлени стоки на [фирма], отпред- [улица], отзад-помещения от вход “В” на жилищната част на сградата и склад; на основание чл.73, ал.1 ЗС Е. В. К. е осъден да заплати на [фирма] обезщетение за лишаване от ползване на имот от 376кв.м., намиращ се в секция “А”, “Б” и “В” на партерния етаж на Ж. “Р. комуна” в [населено място], [улица] за период от 12.09.2002г. до 12.12.2002г. в размер на 15000лв., която сума представлява пазарния наем за процесния период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на исковата молба-10.12.2002г., до окончателното изплащане на сумата.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на делото да се съобрази с указанията на ВКС относно релевантните факти по конкретния спор така както са обсъдени от касационния съд и длъжен ли е да приеме същото, което е приела касационната инстанция; има ли право новият състав на въззивната инстанция наново да се произнася по различен начин по факти и обстоятелства, по които вече се е произнесъл касационният съд или тази възможност е вече преклудирана, в частност когато ВКС е констатирал, че предмет на делото са площи, нямащи самостоятелен характер /реални части от обект/, може ли въззивният съд да не съобрази изричните указания на ВКС и да разгледа спора, подменяйки спорното право с два новообразувани имота, представляващи самостоятелни търговски обекти в сградата /с отделни идентификатори/ с различни граници и квадратури, каквито имоти изобщо не са били предмет на производството и въобще не са съществували при предявяването на иска и подаване на въззивната жалба, нито са въведени като предмет на спора чрез изменение на иска; следва ли да се считат спазени указанията на ВКС относно индивидуализиране на спорното право с посочване на граници на новообразуваните магазини /в които се намират спорните площи/, без да се посочат и установят границите на самите спорни реални площи вътре с магазините /например чрез посочване на отстояния, защриховане и т.н./; допустимо и правилно ли е при повторно разглеждане на делото въззивният съд да се произнесе с решение извън предметните граници на спора и извън предмета на доказване, въведени с исковата молба, първоинстанционното производство, въззивната жалба и касационното решение; допустимо, евентуално правилно ли е произнасянето по непредявените искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.97 ГПК/отм./ чрез диспозитиви, визиращи права върху самостоятелни обекти в сграда, когато в течение на цялото производство заявен предмет на спора /определен от ВКС/ и предмет на доказване са били реални части от обекти, нямащи самостоятелен характер; може ли да се приеме, че е налице и допустимо ли е изменение на иск, направено за пръв път при повторно разглеждане на делото във въззивна инстанция, само по устно заявено искане на жалбоподателя в съдебно заседание в отсъствие на насрещната страна и без съдът да е допуснал поисканото изменение с определение; представлява ли нарушаване правото на защита на ответника произнасянето по нов обект на спорното право, който не е въведен като такъв своевременно и по надлежния ред и не е бил предмет на доказване; допустимо ли е при повторно разглеждане на делото от въззивна инстанция за пръв път да се подменя обектът на спорното право без да е допуснато изменение на иска; длъжен ли е въззивният съд да събере и обсъди всички доказателства, относими към спора в изпълнение на задължението си да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал; представлява ли нарушаване на правото на защита на страната в производството необсъждането на нейни доводи и възражения и недопускането на относими доказателства /в случая недопускане на доказателства за търговската регистрация и владението на новообразуваните търговски обекти, в рамките на които се твърди, че се намират спорните площи, недопускането на доказателство за съществуването на Ж., необсъждането на възражение по ревандикационния и негаторния иск за липса на владение, както и на възражение по акцесорната претенция и др., представляващи касационни основания, развити в касационната жалба; следва ли въззивният съд да обосновава решението си въз основа на свои предположения за наличие на релевантни за спора факти, каквито не са заявени и/или не са доказани в производството, в частност може ли съдът да постановява решение, приемайки априори, без доказателства наличие на основания за уважаване на искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.97 ГПК/отм./; има ли разлика във фактическия състав, от който възниква правото на собственост на член-кооператорите по право в сравнение с другите член-кооператори в Ж.; различен ли е редът за снабдяване с нотариални актове на член-кооператорите по право в Ж. от предвидения в чл.35 ЗЖСК; ако член-кооператор по право в Ж. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, издаден не по реда на чл.35 ЗЖСК има ли такъв нотариален акт вещен ефект на преминаване на правото на собственост от Ж. върху член-кооператора; легитимирани ли са член-кооператорите в Ж. да защитават правата си срещу трети лица с искове по чл.109 ЗС и чл.108 ЗС вместо чрез прекия иск по чл.38а ЗЖСК и чрез косвения иск по чл.134 ЗЗД за нежилищни имоти; кой е легитимиран да предяви ревандикационен иск.Ж. или член-кооператорът, когато Ж. не е прекратена; при предявен иск от член-кооператор в непрекратена Ж. в защита на правата на член-кооператора необходимо ли е Ж. да бъде конституирана като страна в производството; какъв е правният ефект от съдебно решение в защита на права на член-кооператор в Ж., постановено в производство, водено не по установения ред и при неучастието на Ж.; може ли един и същи твърдян факт, в случая-заграждане с алуминиева дограма, да обуслови правен интерес от предявяването,респ. уважаването на ревандикационен иск и негаторен иск едновременно.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма]-гр.София изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза, в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се обоснове наличие на разрешаване на поставените въпроси в противоречие с указанията,дадени в тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на Общото събрание на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ,обн.ДВ.бр.59 от 22.07.1994г./отм./, с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска и търговска колегия, на Общото събрание на гражданска колегия, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК или противоречиво разрешаване на посочените въпроси от съдилищата, които въпроси следва да са обусловили крайния извод на съда досежно основателността на предявения иск, в какъвто смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1,т.2 и т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се обоснове теза за разрешаване на въпрос, разглеждането на който би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т.4 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г./. К. е длъжен да посочи този въпрос, а ако крайният извод на въззивния съд за основателността на иска е обусловен от разрешаването на няколко въпроса-да обоснове значението на всеки от тях и наличието на основание за допускане на касационно обжалване за всички тези въпроси.
В случая в обжалваното решение въззивният съд е приел,че така предявения иск е основателен на първо място по причина,че [фирма] фактически е реализирано отстъпено в полза на негов праводател право на строеж и се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост-прието е,че със заповед №702/12.04.1989г. на ИК на ОНС-гр.Р. на ТП”Горивни и строителни материали” е отстъпено право на строеж на магазин “501 стоки” в партерния етаж на Ж. “Р. комуна”, като по този начин на основание чл.10, ал.2 ЗЖСК ТП е станало член на Ж. по право. С решение №47 на ИК на ОНС-гр.Р., взето с протокол №4/28.03.1990г. е отменено решение №117/28.06.1985г. в частта му за предоставяне в партерния етаж на Ж. на 50кв.м. за спортно-информационен център с инвеститор “Спортен тотализатор” и 35 кв.м. за ателие за ремонт на часовници с инвеститор фирма “З. Ч.” и е определена площ от около 85 кв.м. за разширение на магазин “Направи си сам” с инвеститор [фирма]. Ж. и “Горивни и строителни материали “ са сключили помежду си договор за съвместно строителство от 27.11.1989г. за изграждането на помещенията в секции “а”, “Б” и “В” с обща площ от 376.62кв.м., като със споразумение от 11.07.2002г. са уредили имуществените си отношения и са се споразумели, че Ж. няма повече финансови претенции по изградените до груб строеж магазини, с което сключеният договор за съвместно строителство се счита за приключил. Прието е, че след изграждане до груб строеж на магазинните помещения в партерния етаж на Ж. [фирма] фактически е реализирало отстъпеното право на строеж и се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №154, том ІV,рег.№8711, дело №1615/1999г. на нотариус Ц. М., рег.№180 към НК, вкл. и върху процесния имот, предмет на ревандикационния иск, който по одобрения архитектурен проект на Ж. е бил с площ около 50кв.м., а след изграждането на обекта е с реална площ от 75 кв.м. Прието е, че от момента на издаването на този нотариален акт [фирма] е собственик на процесния имот.
Изложени са също и съображения, че собствеността върху обекти в Ж. се придобива от член-кооператорите, включително и от тези по право, с издаване на констативен нотариален акт, какъвто в случая е бил съставен. Възражението на Е. К. за нищожност на нотариалния акт е прието за несъстоятелно, тъй като [фирма] се явява член-кооператор по право въз основа на издаден по административен ред акт и редът за придобиване на констативен нотариален акт не е този, предвиден в чл.35 и сл. ЗЖСК. Прието е, че представеният по делото нотариален акт е издаден по предвидения в закона ред и въз основа на изискваните от закона документи.
Прието е, че [фирма] се явява универсален правоприемник на ТП”Горивни и строителни материали” и това обстоятелство е установено от приложените по делото писмени доказателства, които в хронологичен ред удостоверяват настъпилите правни промени на ищеца от държавна фирма през Е. и ЕАД с изцяло държавно участие до АД с частен капитал въз основа на участие в масовата приватизация и закупуване на акции на тръжни сесии.
Прието е, че обстоятелството, че Ж. “Р. комуна” все още не е прекратена, е ирелевантно по отношение на въпроса за собствеността на процесния недвижим имот, тъй като ищецът е станал член-кооператор по право и правата му върху процесния обект произтичат от административен акт-заповед №702/1989г. С оглед на това е прието, че редът за разпределяне на отделните имоти в Ж. е неприложим към процесния имот, тъй като той не подлежи на разпределяне от ОС на Ж..
Прието е , че Е. К. не установява самостоятелни права върху процесния имот, тъй като представените от него писмени доказателства за наличието на членствено правоотношение по отношение на процесния имот са обявени за неистински документи, за съставянето на които той е бил обвинен и признат за виновен с влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд относно това дали деянието е било извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това представените от Е. К. документи са изключени от доказателствата по делото.
Прието е за установено, че секция “А” на строящия се магазин “501 стоки”, находящ се в партерния етаж на сградата на Ж. е затворена с алуминиева дограма, с което е осуетен достъпът на строителната фирма, наета от [фирма] за извършване на строителни работи, като е установено и че Е. К. е затворил обекта. Поради това е прието, че същият следва да бъде осъден да премахне поставената дограма по реда на чл.109 ЗС, тъй като е установено, че [фирма] е собственик на този имот.
За основателен е приет и искът за установяване правото на собственост върху недвижим имот с площ от 40 кв.м. Искът е приет за допустим, тъй като собствеността на ищеца се оспорва с претендиране на самостоятелни права върху имота от ответника по иска Е. К.. Съображенията за основателността на иска са аналогични с изложените по отношение на другия недвижим имот, претендиран по делото.
За основателен е приет и искът за заплащане на обезщетение по реда на чл.73, ал.1 ЗС по съображения, че [фирма] е било лишено от ползването на целия имот с площ от 376кв.м. вследствие неправомерните действия на Е. К., като размерът на пазарния наем е установен от изслушана по делото експертиза.
Прието е, че претенциите следва да бъдат разглеждани за обектите така както същите са уточнени с молба, подадена след оставяне на исковата молба без движение в съответствие с дадените от ВКС указания при предходното разглеждане на делото с решение №74/22.03.2013г. на І ГО на ВКС по гр.д.№757/2012г.
Въззивният съд се е произнесъл по основателността на иска и на двете заявени основания за придобиване правото на собственост-реализирано право на строеж и въз основа на членствено правоотношение в Ж.. За да бъде допуснато касационно обжалване следователно, както вече беше отбелязано, касаторът следва да обоснове наличие на основание за това по въпроси, касаещи изводите на съда за всяко едно придобивно основание. В случая обаче поставените от касатора въпроси касаят само възможността за придобиване на право на собственост от член-кооператор по право /има ли разлика във фактическия състав, от който възниква правото на собственост на член-кооператорите по право в сравнение с другите член-кооператори в Ж.; различен ли е редът за снабдяване с нотариални актове на член-кооператорите по право в Ж. от предвидения в чл.35 ЗЖСК; ако член-кооператор по право в Ж. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, издаден не по реда на чл.35 ЗЖСК има ли такъв нотариален акт вещен ефект на преминаване на правото на собственост от Ж. върху член-кооператора/. Тези материалноправни въпроси следователно не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не касаят и възможността за придобиване право на собственост въз основа на реализирано право на строеж. Поради същата причина не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите, касаещи възможността член-кооператор да предяви иск за предаване на владението по реда на чл.108 ЗС преди прекратяване на Ж.-въззивният съд е основал изводите си за основателността на предявения иск на факта, че предявилото иска дружество поддържа /а е прието и че установява/ да е придобило правото на собственост и да притежава същото самостоятелно преди предявяването на иска.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите, касаещи индивидуализацията на обекта, предмет на ревандикация. Въззивният съд се е произнесъл досежно обекта според уточнението, направено от предявилото иска дружество в съответствие с указанията, дадени в решение №74/22.03.2013г., постановено от състав на І ГО на ВКС по гр.д.№757/2012г., с което предходното въззивно решение е било обезсилено именно поради обстоятелството, че обектът не е бил надлежно индивидуализиран с посочване на границите му. Въпросът за надлежната индивидуализация на обекта следователно е вече разрешен. В този смисъл следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да съобрази указанията, дадени в отменително решение на ВКС-тези указания както досежно обекта на претенцията, така и досежно основанията, на които дружеството е поддържало, че е придобило собствеността, са съобразени от въззивния съд. В съответствие с константната практика въззивният съд се е произнесъл в рамките на заявения по предвидения в ГПК ред спорен предмет, за което е дал изрични указания в съответствие с приетото в отменителното решение на ВКС. Процесните обекти са приети за надлежно индивидуализирани според установените в константната съдебна практика критерии, а именно местонахождение, граници поне от три страни и площ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите, касаещи изменението на иска и правото на защита на ответника. Въззивният съд е допуснал уточнение на претенцията съобразно дадените от ВКС указания, а не изменение на предявения иск.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите, касаещи задължението на въззивния съд да събере и обсъди всички доказателства, относими към спора в изпълнение на задължението си да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните и недопустимостта решението да се основава на предположения за наличие на релевантните за спора факти.
На първо място следва да се отбележи, че така поставените въпроси изразяват становището на касатора за необходимостта да бъдат събрани и обсъдени доказателства, които в случая са неотносими към спора. Освен това при извършването на съдопроизводствените действия по събиране и преценка на доказателствата и доводите на страните въззивният съд е действал в съответствие с трайно установената съдебна практика. Не е налице противоречие със становищата, изразени в представените от касатора решения, включително досежно начина на формиране на вътрешното убеждение /решение №544/08.02.2012г. на ВКС, ІV ГО по гр.д.№1163/2010г./. Съображенията на касатора в тази насока са свързани с поддържаната от него защитна теза, основана на доказателственото значение на представени по делото доказателства и за правните последици от фактите, чието осъществяване тези доказателства установяват, но конкретни въпроси в изложението не са поставени. Сочената от касатора съдебна практика за задължението на съда да събере и обсъди всички доказателства /решение №460/27.05.2010г. на ВКС, І ГО по гр.д.№ 768/2009г. и решение №7/08.02.2012г. на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№510/2011г./ касае само относимите към спора доказателства, а не принципното задължение на съда да събере и обсъди всички доказателства, които страната сочи, независимо дали същите съдържат данни за имащи значение за спора факти /каквото задължение за съда процесуалният закон не установява/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали може един и същи твърдян факт да обуслови правен интерес от предявяване на ревандикационен иск и негаторен иск едновременно. При извършването на преценката си за допустимостта на предявените искове въззивният съд се е съобразил с трайно установената практика досежно наличието на правен интерес от предявяването на такива претенции, вкл. и при условията на обективно съединяване.
И тъй като разрешаването на въпросите, касаещи възможността да бъде придобито право на собственост от член-кооператор на Ж. по право не е основното съображение, поради което въззивният съд е приел предявените искове за основателни, следва да се приеме, че предпоставки за допускане на касационно обжалване в случая не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 19.09.2013г. по гр.д.№145/2013г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: