О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
С. 12.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 99/2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Господин А. Г. от [населено място] в качеството му на [фирма], подадена от пълномощника му адв. Е. Р. Д., срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 28.10.2015г. по в.гр.д. № 221/2015г., в частта, с която е отменено решението на Районен съд Монтана от 26.05.2015г. по гр.д. № 70033/2015г., и вместо него с въззивното решение е осъден [фирма] на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да върне на Народно читалище „Разум 1883” [населено място] държането на партерно помещение с площ 31.54 кв.м., подробно описано в решението, и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на [фирма] против Народно читалище „Разум 1883” до пълния му размер от 7 600 лв.
Ответникът по касация Народно читалище „Разум 1883” [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника адв. Л. Г. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта относно иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД и касационната жалба да се остави без разглеждане в останалата част. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима в частта относно иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД. В частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против Народно читалище „Разум 1883” насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, за разликата над 5929,39 лв. до пълния му размер 7 600 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това в тази част касационната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Народно читалище „Разум 1883” против Господин А. Г., действащ като [фирма], иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на наетото партерно помещение, въззивният съд е приел, че страните по делото са били обвързани от договор за наем, който след изтичането на срока му се е трансформирал в безсрочен. Договорът е бил прекратен с едномесечно предизвестие по чл. 238 ЗЗД от ищеца, съгласно взето решение на 21.10.2014г. с Протокол № 15 от редовно проведено заседание на Настоятелството на читалището. От правна страна е приел, че договорът за наем се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен, а ако е без определен срок – по реда на чл. 238 ЗЗД с едномесечно предизвестие. С. прекратяване на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта – чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
К. Господин А. Г. в качеството му на [фирма], моли да се обяви за нищожно решението на Настоятелството към Народно читалище „Разум 1883” от 21.10.2014г., с което не се подновява договорът за наем с [фирма], като постановено в нарушение на Закона за народните читалища, Закона за предотвратяване и конфликт на интереси и ЗЗД. П. или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран.
ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като нито касационната жалба, нито изложението, съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, които приповтарят тези в касационната жалба и съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно същото ТР касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят 300 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 28.10.2015г. по в.гр.д. № 221/2015г., в частта, с която е отменено решението на Районен съд Монтана от 26.05.2015г. по гр.д. № 70033/2015г., и вместо него с въззивното решение е осъден [фирма] на основание чл. 233, ал. 1 ГПК да върне на Народно читалище „Разум 1883” [населено място] държането на партерно помещение с площ 31.54 кв.м., подробно описано в решението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Господин А. Г. от [населено място], действащ в качеството му на [фирма], срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на [фирма] против Народно читалище „Разум 1883” до пълния му размер от 7 600 лв.
ОСЪЖДА Господин А. Г. от [населено място], действащ в качеството му на [фирма] да заплати на Народно читалище „Разум 1883” [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.
П.:
Членове: