3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№185
гр. София,22.03.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2207/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Стара З. срещу решение №210 от 27.06.2016 г., постановено от АС-Пловдив по т.д. №274/2016 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 42 от 10.02.2016 г. по т.д. №116/2015 г. на ОС-Ст.З. и вместо него постановява друго, с което касаторът е осъден да заплати на Е. И. О. сумата от 65 536,22 лева-получена от [фирма] без основание за осъществени проектантски работи и авторски надзор от страна на дружеството-ищец, ведно със законната лихва върху двете суми от предявяване на иска до окончателното плащане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба изпраща писмен отговор, в който изразява становище за липса на основания за допускане до касация. Претендира присъждане в тежест на касатора на направените разноски в настоящото производство в размер на 2100 лева-платено възнаграждение,за което прилага договор за правна помощ и платежно нареждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска до уважения размер, въззивният състав на П. се е позовал на следните установени по делото факти:
Между страните е сключен договор за гражданско дружество по смисъла на чл.357 и следващите ЗЗД /Договор за създаване на обединение от 12.03.2013/, с което двете дружества, страни по настоящия спор, са обединили усилията си за участие в открита процедура по ЗОП за изпълнител на обществена поръчка /ОП/ с предмет: инженеринг,проектиране и строителство на депо, дизел и метан станция. В чл.1 ал.3 от съдържанието на договора страните са разпределили изпълнението на необходимите дейности по осъществяването на ОП и разпределението на печалбите и загубите, съобразно извършената от всеки съдружник в Д. работа. Срокът на учредяване на дружеството е уговорен за периода от началото на осъществяване на проекта по ОП до изтичане на гаранционните срокове на изпълнението. Не се спори и се установява, че ОП била изпълнена и заплатена от страна на възложителя [община] и обектът е въведен в експлоатация. На база приетите 9 бр.фактури и строителните книжа за съответните обекти, предмет на ОП и изготвените въз основа на тях и приети по делото заключения на СТЕ и ССчЕ и като е отчел извършвания от ищеца авторски надзор и осъществена проектантска дейност от страна на същия, съдът е счел, че на ответника по спора е разпределена заплатена от възложителя сума в размер на 65 536,22 лева в повече, от колкото е следвало да получи,според уговорките за това в договора за гражданско дружество. Искът е уважен частично до горния размер, при определена от съда правна квалификация: чл.55 ал.1, предл.първо ЗЗД- за връщане на полученото при начална липса на основание за това.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси: от кога възникват за съдружник в гражданско дружество вземания за разноски по чл.364 пр.1 ЗЗД и недопустим или неоснователен бил такъв иск. Сочи се противоречие в отговора на въпросите с практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №34 от 06.03.2013 по т.д. №94/2012 г. на Второ т.о.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В настоящия случай, така формулираните правни въпроси са напълно неотносими към предмета на спора: нито са включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска / същият е по спор за разпределение между съдружниците в гражданско дружество на платени суми от възложителя като възнаграждение по договор за обществена поръчка/, нито са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му, доколкото спорът не е за направени разноски от съдружник в гражданско дружество. Липсата на формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода на конкретния правен спор е пречка за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят съдебните разноски в настоящото производство в размер на 2100 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, за което се прилагат съответните доказателства: договор за правна помощ и платежно нареждане за плащане на сумата.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №210 от 27.06.2016 г., постановено от АС-Пловдив по т.д. №274/2016 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма]-гр. Стара З. да заплати на Е. И. О. сумата от 2100 лева-съдебни разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.