О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 15.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2209 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. И. срещу решение № 56 от 26. 04. 2018 г. по в. т. д. № 254/2017 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 477 от 20. 04. 2017 г. по гр. д. № 5900/2016 г. на Русенски районен съд е признато за установено по отношение на касационната жалбоподателка съществуването на вземане на „Уникредит Булбанк“ АД за сумата от 10 087, 60 евро – падежирана и предсрочно изискуема главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 202/0112/22960229 от 19. 08. 2013 г., ведно със законната лихва от 20. 05. 2016 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 234/2016 г. на РС – Кубрат, както и в частта, с която Д. Х. И. е осъдена да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 1233, 96 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 1358, 53 лв. – разноски за исковия процес.
Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли решението да бъде отменено по подробно изложени в жалбата съображения.
Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвежда следните правни въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Необходимо ли е уведомяването поотделно – на длъжника, на поръчителите и на солидарните длъжници за упражняването на правото на кредитора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, каква трябва да е последователността и какво е правното значение на уведомяването на отделните лица?; 2. Може ли да се пристъпи към издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от сметки по договор за банков кредит, без поръчителят по този договор да е уведомен за настъпилата едностранна промяна в договора за кредит?; 3. Необходимо ли е съдържанието на извлечението от сметки, послужило като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, да бъде с вярно съдържание?; 4. Задължен ли е кредиторът по договор за кредит да предоставя документи с вярно съдържание при иницииране на заповедно производство и какви са последиците при издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с невярно съдържание?; 5. Допустимо ли е без възлагане на експертиза да се определя служебно от съда размера на неизплатеното задължение, при липса на доказателства за размера на изплатената част от дълга и представлява ли това нарушение на процесуалните правила от съда и основание ли е за допускане до разглеждане на касационната жалба?“. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС – т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 123 от 30. 11. 2017 г. по т. д. № 1627/2015 г. на ВКС, II т. о. Твърди, че въззивният съд недопустимо е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на 16. 02. 2016 г. /в изложението погрешно е посочена 2018 г./ вместо на 17. 06. 2015 г., в какъвто смисъл били признанията на кредитора в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба.
Ответникът по касационната жалба „Уникредит Булбанк“ АД, представляван от пълномощника си адвокат К., е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови въззивното решение в обжалваната част за установяване съществуването на вземането на ищеца-банка към ответницата, решаващият съд е приел, че на 19. 08. 2013 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, кредитополучателя И. С. И., солидарните длъжници Д. И. и „Завет И.“ ООД, поръчителите М. Х., ответницата Д. И. и Ц. И. е сключен договор за потребителски кредит на физическо лице № 202/0112/22960229, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 12 800 евро, при посочени в договора условия, със срок за погасяване до 19. 08. 2021 г. Плащанията на погасителните вноски по договора били преустановени от 15. 12. 2014 г. Твърдението на банката-ищец било, че на основание т. 17 от договора е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо, с волеизявление, обективирано в покана за доброволно изпълнение и нотариални покани, връчени на задължените лица. На 20. 05. 2016 г. банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и такава била издадена срещу задължените по договора за кредит лица, като възражение по чл. 414 ГПК подала само ответницата Д. И. – поръчител. На 2. 12. 2015 г. на поръчителя Д. И. била връчена покана за доброволно изпълнение, изходяща от банката, с която тя била уведомена, че поради неплащане на дължимите по договора суми кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на 17. 06. 2015 г. На 16. 02. 2016 г. на кредитополучателя била връчена нотариална покана, с която И. бил известен от банката, че поради неизпълнение на задълженията за плащане, кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 17. 06. 2015 г. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че на 17. 06. 2015 г. кредитът е преоформен счетоводно в предсрочно изискуем. Съгласно заключението на експертизата последното плащане по договора за кредит е от 8. 06. 2015 г. и е за лихва върху просрочена главница.
При тези факти въззивният съд е направил извод, че предсрочната изискуемост е настъпила с обявяването й на кредитополучателя – на 16. 02. 2016 г. и от тази дата вземането за вноските с ненастъпил падеж е станало изискуемо. Счел е, че за настъпването на предсрочната изискуемост не е от значение обявяването й на ответницата, тъй като тя има качеството на поръчител. Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20. 05. 2016 г., съдът е заключил, че е спазен срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за предсрочно изискуемата част от вземането, както и за вноските с настъпил падеж до 20. 11. 2015 г. Формирал е извод, че за вноските с настъпил падеж преди 20. 11. 2015 г. поръчителството е прекратено и отговорността на ответницата е отпаднала, тъй като за тях срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от падежа на всяка вноска. Ето защо, след извършени служебни изчисления, при съобразяване на представения погасителен план, решаващият състав на окръжния съд е приел, че към 20. 05. 2016 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ответницата отговаря за главница в общ размер от 10 087, 60 евро, включваща главница от 217, 76 евро по вноски с падеж след 20. 11. 2015 г. съгласно погасителния план и предсрочно изискуема главница – 9869, 84 евро. Като се е позовал на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е изтъкнал, че в случая на дължимостта на посочената сума от страна на поръчителя Д. И. не се отразява осъщественото принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес /събраната сума в изпълнителния процес е 32 553, 44 лв. или 16 644, 31 евро, като от нея на банката са преведени 29 728, 27 лв./.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С новата ал. 2 на чл. 280 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) се предвиди, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните разяснения по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения, се разпростира и във фазата по селекция на касационните жалби.
В контекста на изяснената дължима служебна проверка в настоящото производство и във връзка с доводите на касационната жалбоподателка, че произнасянето на въззивния съд е недопустимо, тъй като банката-ищец се позовава на обявяване на цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо на 17. 06. 2015 г., а въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на 16. 02. 2016 г. с оглед момента на достигане на волеизявлението на банката до кредитополучателя, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол за извършване на преценка на допустимостта му.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. В случая със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба ищецът е предявил вземане за връщане на предоставена парична сума по сключен на 19. 08. 2013 г. договор за банков кредит, като е твърдял, че на основание т. 17 от договора на 17. 06. 2015 г. е обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо и волеизявлението му е връчено на всички задължени по договора лица. Произнасянето на съда по установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е за съществуването на вземането на основание посочения договор с оглед отговорността на ответницата-поръчител по договора. Налице е съответствие между вземането по заповедта за изпълнение и предявеното с исковата молба. Формираният извод на съда, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на различна от твърдяната от ищеца дата, не сочи на произнасяне от съда по иск на непредявено основание. Касае се до изследване на обстоятелствата, относими към изискуемостта на вземането на предявеното основание /договора за кредит/ и в заявения размер, част от решаващата дейност на съда в производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. По тези съображения с обжалваното въззивно решение съдът не се е отклонил от задължителните разяснения на ВКС и не съществува вероятност за недопустимост на решението.
Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от нея правни въпроси. По релевантните въпроси за момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит и отговорността на поръчителя и за значението за упражняване на правата на банката спрямо поръчителя на уведомяването му за предсрочната изискуемост е формирана задължителна практика на ВКС, а именно Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по чл. 290 ГПК решение № 23 от 24. 03. 2015 г. по т. д. № 1717/2013 г., I т. о., решение № 81 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., решение № 207 от 22. 06. 2015 г. по т. д. № 3780/2013 г., II т. о., решение № 132 от 2. 10. 2015 г. по т. д. № 1907/2014 г., I т. о., решение № 149 от 19. 12. 2016 г. по т. д. № 2142/2015 г., I т. о. и др. Съгласно даденото разрешение в т.18 на цитираното тълкувателно решение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Уведомяване и на поръчителя за обявената предсрочна изискуемост е необходимо за упражняване на правата на банката спрямо поръчителя, когато това е предвидено в договора. В обжалваното въззивно решение, решаващият състав е приел, че са настъпили предвидените в договора за кредит предпоставки за предсрочната изискуемост, като с оглед достигането до кредитополучателя на волеизявлението на банката, с което се упражнява правото на предсрочна изискуемост на вземането, на 16. 02. 2016 г. от тази дата вземането за вноските с ненастъпил падеж е станало изискуемо и от същата за тези вноски тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Като ирелевантно за настъпване на предсрочната изискуемост съдът е счел уведомяването на ответницата – поръчител за обявената предсрочна изискуемост. В случая няма твърдения и не е установено договорът да съдържа уговорки, по силата на които условие за реализиране на отговорността на поръчителите е уведомяването на същите от банката за обявената предсрочна изискуемост. Независимо от това, предсрочната изискуемост е обявена от банката с нейно волеизявление, достигнало и до поръчителите, сред които е ответницата по делото, преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По тези съображения изводите на въззивния съд съответстват на посочената задължителната практика на ВКС, което изключва наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация.
Останалите въведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В решението е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Поставените от касационната жалбоподателка трети и четвърти въпрос, отнасящи се до необходимостта извлечението от сметки, основание за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист за вземането, предмет на установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да е с вярно съдържание и до последиците от представяне на такова с невярно съдържание, не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи за отговорността на ответницата-поръчител по договора за банков кредит. Освен това доводите на касационната жалбоподателка са, че извлечението от сметка отразява невярно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, а именно датата 17. 06. 2015 г., която както бе посочено не е възприета от въззивния съд, направил извод за изгубване на преимуществото на срока от 15. 02. 2016 г. въз основа на собствена преценка на релевантните обстоятелства. Що се отнася до последния въпрос, то същият съставлява оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото от значение за формиране на решаващите изводи досежно размера на неизпълненото задължение за връщане на предоставената парична сума по договора за кредит, съответно основание за касиране на въззивния акт като неправилен /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд в обжалваната част.
Независимо от изхода на настоящото производство на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за същото, тъй като не са представени доказателства да са направени такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 26. 04. 2018 г. по в. т. д. № 254/2017 г. на Русенски окръжен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: