О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София 06.03.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3604/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. С., подадена чрез пълномощника адв. Е. Л., против решение № 213/01.06.2017 г. по възз.гр.д № 788/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 179/12.09.2016 г., постановено по гр.д. № 197/2016 г. по описа на Районен съд – Самоков в частта, с която режимът на лични контакти на майката Т. И. С. с детето К. Д. Ф. е определен, както следва: майката има право да вижда и взема със себе си дъщеря си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота с преспиване до 18.00 ч. в неделя и всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч. без преспиване, като вместо това на основание чл. 51, ал. 4 СК е изменено утвърденото с решение № 279/08.01.2014 г. по гр.д. № 18632/2013 г. по описа на Софийски районен съд споразумение по чл. 51 СК в частта относно режима на лични отношения между майката Т. И. С. и детето К. Д. Ф., както следва: майката има право да вижда и взема със себе си дъщеря си в края на всяка първа и трета и седмица от месеца от 19.30 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с две преспивания, потвърдено е решение № 179/12.09.16 г., постановено по гр.д. № 197/2016 г. по описа на Районен съд – Самоков в останалите части, с които е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 51, ал. 4 СК за изменение на утвърденото споразумение по чл. 51 СК относно предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето и е изменено на основание чл. 51, ал. 4 СК утвърденото споразумение по чл. 51 СК относно режима на лични контакти на майката с детето, както следва: майката има право да вижда и взема със себе си дъщеря си на Коледните празници – всяка четна година с преспиване, новогодишните празници – всяка нечетна година с преспиване и за Великденските празници – всяка нечетна година с преспиване, както и всяка година – за тридесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на страните.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна и уважаване на предявените искове в пълен размер.
Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: : 1/ „Относно критериите и доказателствата, касаещи преценката за наличие на обстоятелствата, обуславящи изменение на мерките относно упражняването на родителски права върху ненавършило пълнолетие дете с оглед защита интересите на детето“; 2/ „Относно въпросите и обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при решаване на спора за промяна в упражняването на родителските права и мерките относно тяхното упражняване и тълкуването им“; 3/“Кога е налице промяна в обстоятелствата, въз основа на които следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните лица и относно интереса на детето?“; 4/“Как се конкурира критерият по-добро материално положение с необходимата за малолетното дете /момиче/ майчина ласка?“; 5/„Какво е значението на полагането на лични грижи от майката в сравнение с полагането на грижи от трети лица – баби, дядовци и приятелки на бащата?“; 6/ „Следва ли съдът да изследва по свой почин чрез детски-психологически експертизи и/или чрез социални доклади, изготвени с участието на детски психолог конкретните обстоятелства при определяне на режима на упражняване на родителските права, дали са в интерес на детето и какво е отношението му към всеки от родителите и тяхната семейна и социална среда, интереса на детето с оглед пола, възрастта му и привързаността му към всеки родител?“; 7/ „Допустимо ли е да се преодолее забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК и във въззивното производство да се наведат незаявени обстоятелства и да се съберат непосочени в първата инстанция доказателства, когато при произнасянето на материално-правния спор, съдът трябва да осигури най-добрия интерес на детето?“; 8/ „Допустимо ли е без събирането на писмени и гласни доказателства относно родителския капацитет на родителя, неупражняващ родителски права, съдът да прави изводи относно интерес на детето от конкретния режим на упражняване на родителските права от същия?“. Сочи се, че повдигнатите въпроси са разрешени в противоречие с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. по гр.д. № 7/74 г. на Пленума на ВС, определение № 536/29.04.2011 г. по гр.д. № 1420/2010 г. по описа на ВКС, III г.о., определение № 335/05.03.22014 г. по гр.д. № 7660/2013 г. по описа на ВКС, III г.о., определение № 549/25.04.2013 г. по гр.д. № 2181/2013 г. описа на ВКС, IV г.о. Сочи се бланкетно и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – Д. М. Ф., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 03.07.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета и цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване,а касаторът е страна с интерес да обжалва постановеното решение ,поради което е процесуално допустима.
Софийски окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от Т. И. С. против Д. М. Ф. искове за изменение на местоживеенето, упражняването на родителски права, личните отношения и издръжката на детето, родено от прекратения брак между страните – К. Д. Ф., както и евентуално за изменение на определения режим на лични отношения между детето и майката. За да се произнесе, съдът е установил, че бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие и с решение № 279/08.01.2014 г. по гр.д. № 18632/2013 г. по описа на Софийски районен съд е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 СК, като упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата, при който детето живее в [населено място]. Със същото споразумение са утвърдени и лични отношения между детето и майката. За да се произнесе по основателността на предявените искове Софийски окръжен съд подробно и обосновано е анализирал събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и приложените социални доклади. Счел е за неоснователно възражението на бащата, че Районен съд – Самоков не е следвало да разширява режима на лични отношения с майката, като се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в решение № 36/20.03.2015 г. по гр.д. № 4795/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., според която въпросът се преценява с оглед най-добрия интерес на детето. Въззивният съд е съобразил и трайната практика относно критериите за определяне на упражняването на родителски права, възприета в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС и поддържана понастоящем. Взел е предвид, че всеки от двамата родители е изразил желание да отглежда и възпитава детето, както и че дъщеря им е привързана и към двамата. Крайният му извод за неоснователност на искането на майката за предоставяне упражняването на родителски права е обоснован при преценка на обстоятелствата, че в сключеното споразумение по чл. 51 СК тя сама се е съгласила детето да бъде отглеждано от бащата и то в крехка възраст, преди още да е навършило 2 години, нещо повече непосредствено след раздялата между бившите съпрузи майката е отишла да живее в друг град. Съдът е проследил данните за трудовата заетост на родителите и е установил, че бащата има постоянен и непроменлив трудов стаж, докато майката е започнала работа от скоро. Съобразил е данните относно семейното обкръжение на всеки един от родителите, както и че майката е изпадала в конфликтни ситуации с майка си и баба си. Освен това е взел предвид обратите, настъпили в личния живот на майката след раздялата – тя първоначално е променила местожителството си, като е отишла да живее в [населено място] с тогавашния си партньор, впоследствие са се завърнали да живеят в [населено място] в жилище, собственост на нейната баба, а понастоящем майката има нов партньор. Направил е сравнение с личния живот на бащата, който се характеризира с неизменност и постоянство – той продължава да живее с родителите си и други близки роднини във фамилна къща в [населено място], обвързан е с нова партньорка, с която има новородено дете. Достигнал е до извод, че средата при бащата е стабилна и той може да разчита на взаимна помощ при отглеждане и грижи за дъщеря си К. от близките, с които живее. Съдът е отчел, че с оглед ниската възраст на детето не може да се направи еднозначен извод относно ролята на авторитет, който заема всеки един от родителите в съзнанието му, но е приел за установена дълбоката емоционална връзка между баща и дъщеря предвид фактите, че той я отглежда от най-ранна възраст, запознат е с ежедневните потребности на детето, докато майката не е прекарвала достатъчно време с дъщеря си, за да осигури тези отношения. Подходящите жилищно-битови условия и при двамата родители Софийски окръжен съд е счел като критерий със сравнително най-малостепенно значение. Отчетена е необходимостта малолетното дете момиче да общува активно с майка си, предвид половите характеристики и нуждата от майчина ласка и подкрепа, но следвайки висшия интерес на детето, съдът е приел за нужно да се проследи поведението на майката в по-дълъг период от време, като се установи дали тя ще запази формираните трудови навици, дали ще е финансово стабилна, дали ще се установи в едно населено място, така че да осигури на детето си трайна и спокойна среда. Тези мотиви са обосновали крайния извод на въззивния съд, че липсва промяна в обстоятелствата, която да налага промяна в упражняването на родителските права. Съдът се е произнесъл и по режима на осъществяване на лични отношения между майка и дъщеря. Съобразил е трудовата заетост на бащата и е приел, че следва да му се осигури възможност също да прекарва време с детето си в почините дни, когато е свободен и да има по-голяма възможност да ? посвети вниманието си. С оглед на тези съображения е определил режим на лични отношения между детето и майката – родител, комуто не са предоставени родителските права.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не са налице основания за допускане на касационна проверка. Първият и вторият въпрос се отнасят до критериите за преценка на най-добрия интерес на детето при предоставяне упражняването на родителските права. Съдът подробно и обосновано е изследвал събраните доказателства относно възпитателските качества и авторитета на родителите в обществото и пред детето, морал на родителите, грижите им и отношението към детето, желанието на родителя да отглежда и възпитава детето в семейна среда, привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му, помощта от трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите условия на живот. Преценката му относно релевантните обстоятелства е съобразена с трайната практика на ВКС и не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Несъгласието на жалбоподателката с изводите на съда не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, а представлява оплакване срещу правилността на решението. Третият въпрос е общотеоретичен и неконкретен, той не е свързан с определен извод на съда, а поставя питане към касационната инстанция. Дали е налице промяна в обстоятелствата е фактическа преценка на решаващия съд с оглед събраните доказателства и установеното в отношенията между страните. Софийски окръжен съд е счел, че жилищно-битовите условия и при двамата родители са добри, а този критерий сам по себе си не е с определящо значение при предоставянето упражняване на родителски права. Следователно четвъртият въпрос също като третия не отговаря на изискванията за общо основание. В пети въпрос се поставя питане относно фактически изводи, които съдът не е направил. Не е установено по делото за детето да се грижат трети лица, вместо баща му, единствено е посочено, че родителят, комуто са предоставени родителските права може да разчита на помощта на близките си. Поради това и този въпрос не е с предвидено в процесуалния закон съдържание за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Шести и осми въпрос са процесуално-правни, които не са били разрешавани от съда. Въззивната инстанция е аргументирала крайния си извод при преценка на всички събрани доказателства, които е счела за необходими и достатъчни за изясняване на фактическата обстановка и разрешаване на правния спор. Жалбопоателката не е направила доказателствени искания пред въззивна инстанция, а съдът е счел ,че не е необходимо събирането на други доказателства относно релевантните факти и гарантирането на висшия интерес на детето.Изменението на упражняването на родителските права по чл.51,ал.4 СК се осъществява в случай на изменение на обстоятелствата,поради което предмет на установяване са именно тези факти, а крайният извод се съобразява при преценка на родителския капацитет на всяка от страните. Що се отнася до въпроса, формулиран в т. 7, разпоредбата на чл. 266 ГПК е ясна, същата многократно е била обект на изследване в практиката на ВКС. Въззиваемата страна е поискала да се съберат доказателства във връзка с нововъзникнали обстоятелства по отношение на личния живот на майката, които не е имало как да бъдат въведени като твърдения в отговора на исковата молба, тъй като към този момент не са били осъществени, което и обезсмисля поставения въпрос. Изложеното дава основание на настоящия състав да направи извод, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 213 от 01.06.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 788/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. И. С.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. М. Ф. разноски за настоящата инстанция в размер на 780 лв. /седемстотин и седемдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: