Определение №185 от по гр. дело №4830/4830 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 185
 
 
София, 04.03. 2009 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
 
                          
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                   ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                  МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4830/2008 година по описа на бившето І г.о.
 
 
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на Република България, представлявана от прокурора от А. п. – Пловдив, С. Г. , против въззивно решение №11/15.02.2008 г. по гр.д. №1048/2007 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанието за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като решението е неправилно, поради необоснованост, а размера на присъденото обезщетение не е съобразено с изискването на справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди се, че в обжалваното решение липсва обсъждане кои точно доказателства са отчетени за присъждане на обезщетението.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира, че не е налице основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11/15.02.2008 г. по гр.д. №1048/2007 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори състав, по касационна жалба, вх. №1353/27.3.2008 г., подадена от Прокуратура на Република България, представлявана от прокурора от А. п. – Пловдив, С. Г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top