О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.185
София..08.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 27/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ж. П. от гр. С., представляван от а. Р процесуален представител по реда на чл.50, ал.2 ГПК/отм./ срещу решение № 134/26.03.2008 г. по гр.д. № 2798/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-„в” г.о. в частта, с която след отмяна на решението на Софийски районен съд, 72 състав от 23.07.2007 г. по гр.д. № 6925/2005 г., А. П. е осъден да заплати на „Б” АД, по предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, следните суми, във връзка с издадена от дружеството кредитна карта: 1 724.53 лв. – неизплатен кредит; 60 лв. – наказателна такса за забава; 9.90 лв. – такса за надхвърлен лимит; 10 лв. – такса за обслужване; 10 лв.- такса за теглене в брой и 169.85 лв. – договорна лихва, ведно с разноски по делото в размер на 327.62 лв.
Касаторът поддържа, че решението в посочените части е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Релевирани са доводи за нищожност, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, на сключения договор за издаване на кредитна карта, което обуславя извод за неоснователност на исковите претенции, предявени на договорно основание. В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос относно валидността на процесния договор и произтичащите от това правни последици, по който е налице противоречие в становищата на първата и въззивна инстанции, а от друга страна произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Във връзка с второто инвокирано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са наведени доводи за правната същност на договора за издаване на кредитна карта, във връзка с лицензионния режим по Закона за банките/сега отм./ и субектите, които могат да извършват „ банкова дейност”.
Ответникът по касация: „Б” АД, гр. С., не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Софийски градски съд решение е прието, че страните са били обвързани от договор при общи условия за издаване на лична кредитна карта, като издателят на картата е предоставил възможност на картодържателя да купува стоки, да ползва услуги или да тегли суми в брой. След цялостна преценка на писмените доказателства по спора и обсъждане на неоспореното експертно заключение, е направен извод за ползване от страна на ответника/сега касатор/ на кредит в размер на 1 730.78 лв./ в брой и за покупка на стоки/, от който непогасената част е 1 724.53 лв./ след приспадане на погасените лихви и част от главницата/. Останалите посочени по-горе суми са определени от решаващия съд съобразно конкретните договорености между съконтрахентите, възприемайки заключението на вещото лице Н. Н.
Неоснователно се поддържа от касатора, че е налице противоречиво разрешаване на посочения съществен материалноправен въпрос от първата и въззивна инстанции и затова е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, поставеният съществен материалноправен въпрос трябва да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Тази разпоредба има предвид наличие на друго влязло в сила съдебно решение, по друго дело, с което същият материалноправен въпрос да е разрешен от съответния съд по различен начин в сравнение с начина, по който е решен този въпрос от съда, постановил обжалваното въззивно решение. Следователно, несъвпадането на фактическите и правни изводи на инстанциите по същество , обективирано в постановените по настоящия спор съдебни актове, не е относимо към хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не може да се сподели и твърдението, че произнасянето по посочения материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Всъщност, съображенията на касатора при мотивиране на изложението в тази част, съставляват пълно повторение на касационните оплаквания за необоснованост на правните изводи на въззивната инстанция и възпроизвеждат застъпеното от първоинстанционния съд становище по материалнопрвния спор. Доводите за неправилност на изводите на Софийски градски съд за валидност на сключения договор и за основателност на заявените на договорно основание искови претенции са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не могат да се преценяват в производството по допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение 134/26.03.2008 г. по гр.д. № 2798/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-„в” г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: