2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
С.,20.09.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 759/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. „Единство”, [населено място], Област П. срещу решение № 259 от 19.05.2011 г. по в. гр. д. № 216/2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Никополски районен съд решение № 61 от 03.09.2010 г. по гр. д. № 384/2009 г. в частта, с която са уважени предявените от Г. М. В. и В. М. В. от [населено място] искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация – Г. М. В. и В. М. В., двамата от [населено място] – заявяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 11.07.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно и субективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит: срещу ответника Г. М. В. са предявени искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съответно – за сумата 1 287.20 лв., представляваща наем за ниви и лозя за стопанската 2005 г. и 2006 г. и за сумата 1 782 лв. за лично земеползване за същия период, а срещу ответницата В. М. В. са предявени искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съответно: за сумата 1 437 лв., представляваща наем за ниви и лозя за стопанската 2005 г. и 2006 г. и за сумата 2 016 лв. за лично земеползване за същия период. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ч. „Единство”, [населено място], Област П. срещу решение № 259 от 19.05.2011 г. по в. гр. д. № 216/2010 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: