О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.186
София.08.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 51/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. д. на М. гр. П., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1* от 10.07.2008 г-. по в.гр.д. № 969/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV гр.състав, с което след отмяна на решение № 4 от 08.02.2008 г. по гр.д. № 3442/29006 г. на Пловдивския районен съд, V гр.с., е уважен предявеният от ЗД”Б” АД, гр. С., иск по чл.402/отм./ ТЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД за сумата 8 267.27 лв. – стойност на заплатено обезщетение за причинени при ПТП на 20.10.2003 г. вреди на лек автомобил „Л” с рег. № Р* собственост на Б. П. , по сключения договор за имуществено застраховане”А” по полица № 0* настъпило по вина на Х. С. Х., управлявал лек автомобил „О” с рег. № С* при изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2006 г. и 1 396 лв. –разноски по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според него неправилно е приложен предвиденият в чл.402 /отм./ТЗ ред за реализиране суброгационното право на застрахователното д. – ищец, тъй като причинителят на вредата е извършвал административна дейност по време на настъпване на ПТП и спорът следва да се разгледа на плоскостта на чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предвид и разпоредбите на ЗМВР. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Счита се, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно за възможността за надлежно упражняване на суброгационното право на застрахователя срещу възложителя на работата на виновното за ПТП лице, когато се касае за възложител – орган на държавно управление, съответно за приложимостта на ЗОДОВ и предвиденият в тази закон ред за разглеждане на делата по чл.1 от закона. Твърди се, че то тези въпроси липсва съдебна практика.
Ответникът по касация – ЗД”Б” АД, гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание за допускане касационното обжалване на решението, а по същество то е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Пловдивски окръжен съд решение е прието, че в резултат на виновното поведение на Х. Х. , който на датата на ПТП е бил на работа от 08.00 ч. до 20.30 ч. и е изпълнявал служебните си задължения като служител на РДВР – Пловдив, са настъпили щети за л.а.”Лендровър, съответно заплатени на собственика му от застрахователното д. – ищец по сключена застраховка „А”. При постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият съд е преценил релевантните писмени доказателства, както и експертните заключения на в.л. Мутафчиев за вида и стойността на увредите на л.а.”Л” и за причинната връзка с настъпилото ПТП. Въз основа на направените фактически изводи, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.402 ТЗ/сега отм., но в сила към момента на настъпване на ПТП/, във вр. с чл.49 ЗЗД за встъпване на застрахователя в правата на увредения срещу работодателя на причинителя на вредата, след като е изплатено застрахователното обезщетение.
Доводите на касатора, свързани с приложението на материалния закон и по-конкретно за това дали е приложим института на суброгационното застрахователно право/ чл.402/сега отм./ ТЗ във вр. с чл.49 ЗЗД/ когато възложителят на работата, при или по повод но която е причинено увреждането на застрахованото имущество, е орган от изпълнителната власт, или спорът следва да се разгледа по реда на чл.1 ЗОДОВ, не обуславят приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Законовата разпоредба, предвиждаща преминаване правото на застрахованото лице срещу третото лице върху застрахователя, след като последният е изплатил застрахователното обезщетение, е съвършенно ясна и по приложението й съществува трайна съдебна практика. Що се касае до приложимостта на специалния закон за реализиране имуществената отговорност на държавата по чл.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.243, ал.2 и чл.245 ЗМ. от 1999 г./отм./ , тя е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото и конкретна преценка на елементите от фактическия състав на посочената разпоредба. Очевидно, касаторът е възприел изразеното от ВКС, ІV г.о. становище в решение № 121/ 09.03.2005 г.,което е известно на настоящия съдебен състав, но то не касае идентичен правен спор, с оглед квалифицирането на извършено от служители на РДВР незаконно бездействие при опазване на обществения ред и охрана на интересите на гражданите и обществото. Затова и не би могло да се правят и принципни изводи за приложимостта на посочения специален закон в зависимост от качеството на възложителя работата, която правилно не е преценявана и от въззивната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 10.07.2008 г-. по в.гр.д. № 969/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV гр.състав,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: